Трифон Трифонов: Духовият оркестър е най-близо до хората

 

Диригентът на пернишкия Духов оркестър в едно откровено интервю за фестивала „Златен тромпет”, наградите, музиката и предизвикателствата пред съвременния музикант

 

 

–Честити награди, маестро Трифонов! Завоювахте Гранд при на международен фестивал в Полша. Важни ли са ви наградите: за вас и оркестъра?

-  Важни са разбира се. Това е признанието. Духовият оркестър отдавна не беше ходил на конкурси. В последните години сме участвали на Дико Илиевите празници, но те са без конкурсна надпревара. Сега завоювахме Гранд при и вече не можем да участваме в състезателната част на проявата, но ни поканиха да бъдем част от следващото издание на фестивала като гости и да изнесем концерти

- Разкажете повече за фестивала? Какво беше той за Вас?
–Фестивала е много добър. Той има конкурсен характер и дава възможност за изява За нас беше предизвикателство, най-вече от гледна точна н а формациите. Ние участвахме с мажоретния състав на ОДК. Предизвикателство беше за колежката Йоана Йорданова, която направи състава за година. Нейни бяха и хореографиите. С помощта на колегите и нашия директор Петьо Фетфов успяхме да направим и нови костюми за нас и така се явихме.

- Какво изпълнихте?

- Изпълнявахме задължителният за всички Полски марш на първа бригада, един български марш, „Пиринска Рапсодия” на Жул Леви и на Христи Тонев „Дилмано Дилберо". Нашата солистка Юлияна Трифонова изпълни по 2 забавни джаз песни и в двата конкурса в Биелско –Бяла и в Казан и малко повече на концерта за спонсорите.

- Каква беше конкуренцията? С какво впечатлихте журито?

- Конкуренцията беше предимно полска. Много добри полски състави. Оказа се че сме ги впечатлили с това, че музикантите също имаха своята хореография и се движеха заедно с мажоретките. Имаше още два оркестъра с мажоретки, но техните музиканти стояха статични, докато ние се включихме в хореограсията.
- Разнообразни по жанр произведения сте свирили в Полша, а и тук пернишката публика ви познава с точно това разнообразие в репертоара. Как гледате на съчетанието на различни стилове и духов оркестър?

- Духовият оркестър е най-близо до хората, може да излезе на площада или в градинката, както ние често правим и радваме хората. Знаете ли занимавам се с духова музика от ученическите си години. Тогава свирехме предимно маршове. По-късно в казармата, когато попаднах в професионален духов оркестър осъзнах, че духовият оркестър освен маршове и хора, може да свири на практика всичко: забавна музика, джаз, поп. По-късно под ръководството на маестро Христо Тонев, когото наследих като диригент се затвърди това мое разбиране. Затова и репертоарът на нашия оркестър е толкова разнообразен

- Ръководите оркестър със 115 годишна история. Често на ваши концерти гостуват звезди не само на българската, но и на световните сцени. Музикантите са едни много суетни хора. Как успявате да се справите с тази суета и да ги обедините?

- Залагам първо на професионализма им, на второ място на приятелството, така че да не могат да ми откажат и да дадат най-доброто от себе си, освен това има много неща, които като застана пред оркестъра чувам, но прескачам в името на работата, т.е. чувам и се правя че не съм чул.

- Перничани ви виждат да дирижирате на всички големи празници. Какво не знаят за човека пред оркестъра?

- Не знаят колко му е трудно. В момента изкуството в България е натикано във финансова дупка и за да оцелее човек се налага да се занимава с разнородни по вид дейности и трудността идва от там, от невъзможността да си отдаден на 100 %. Иначе работата с оркестъра е приятна.

- Каква музика слушате в колата си?

- В колата слушам предимно радио

- А с каква си почивате?

- Обичам джаз, джаз фънк, поп. Слушам и много духова музика, но то е свързано предимно с работата ми.

 

Въпросите зададе: Любомира Седевчева

 

 

 

 

Проектът "Славянски мостове се реализира с финансовата подкрепа на програма "Мобилност" на Национален фонд "Култура"