info@glashatai.com 23:29 28.05.2020

Да запазиш спокойствие въпреки бурята или за карантината от първо лице


Да запазиш спокойствие въпреки бурята или за карантината от първо лице Източник на снимката: личен архив

Читателите на "Глашатай" и четящата публика в Перник добре познават Ивайло Терзийски- Барона от гостуването му в миньорския град миналото лято, когато той представи поетичната си книга „Сърце в ремонт”. Терзийски се оказа отново в родината в разгара на извънредното положение за ограничаване на Ковид 19 и прие да разкаже за изпитанието от първо лице

Как сте? Бяхте под карантина

Добре съм, доколкото това е възможно. Мога да нарека тези две седмици под карантина и най-дългите, най-трудните в живота ми. Това е време, в което си затворен. Не можеш да видиш близки хора. Не можеш да се поразтъпчеш, да се насладиш на хубавото време. Аз лично нямах храна, нямах елементарни неща, нямаше кой да ми ги купи.

Как започна изпитанието? Сигурно не Ви се говори много, но …
Всичко започна на 16 март, когато се върнах от Лондон през София На летището попълних някакъв хвърчащ лист, на който нямаше почти никаква информация, освен че 14 дни ще съм под карантина. Но това не беше пречка да пътувам с автобус към Силистра. На следващия ден отидох да си взема храна и на връщане ме на вратата ми, ме чакаха двама полицаи с огромни папки
Уведомиха ме, че не трябва да напускам жилището си под никакъв предлог, дори и да си хвърля боклука. Оттам нататък бях забравен. Подозирам, че „грижовни съседи” се бяха обадили. След това, обаче никой от тях не провери аджеба, жив ли съм

Полицията дойде на няколко пъти, питаха ме как съм. Не ми беше осигурена храна в дома ми, разчитах на добри приятели, които се отзоваха с колети чрез Еконт (от София, Сливен и от Силистра). 14-те дни карантина бяха не само най-дългите, но и най-критичните в живота ми. Човек в подобна ситуация минава през всички емоционални състояния. Задава си въпроси, получава не дотам хубави отговори. Хората, които знаят за карантината и сега странят. Може би реакцията им е разбираема.

Видяхте ли се все пак с близките Ви?

Разбира се, че не успях да се видя с най-близките ми, с майка ми дори, но с оглед положението в страната и мерките за безопастност, това се оказва печеливш ход. Всъщност причината да не отменя пътуването си и да стигна до тук беше тя- моята майчица, която е тежко болна, щеше ми се да я зърна, но.. просто отидох до къщата и без да посмея да вляза вътре. Снимах я

 

Общуването on-line не помага ли в подобна ситуация?

Общуването онлайн е добро, но само в краткосрочен план. Нищо не заменя топлинката на човешката прегръдка и очи. Това продължение на извънредното положение не вещае нищо добро. Понеже мъдростта е заложена в оптимизма,тая и малка надежда - в прииждащите 2 месеца, връхлитащият ни опасен вирус да отшуми и да се върнем на улицата...

На какво Ви научиха тези 14 дни?

"Най-високата степен на човешката мъдрост е способността да се адаптираш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки бурята" Даниел Дефо ....и да цениш малките удоволствия!

 

Карантината е зад гърба Ви и сега … накъде?

Засега се опитвам с трети поред купен билет да се върна в Лондон (предните два полета бяха канселирани), където работя от години и ми е нужна божия намеса.. Вече имам документ от работодателя си, за да се върна. Надявам се той да ми е достатъчен за пътуването с влак от Силистра до София и разбира се да има полет

Въпросите зададе: Любомира Седевчева

снимки: Личен архив

14-те дни карантина, обаче са били и време на творчество. Барона както го наричат приятели и почитатели е написал няколко епиграми, които Глашатай има честта да публикува първи

ОТ УПОР

И в маскарада на деня

сърцето ти ще различи:

врага - по острата воня,

 приятеля- с добри очи.

Ивайло Терзийски


РАБОТА
от Ивайло Терзийски

Когато
лятото по цвички
пристигне, разсъблякло розите,
най-много работа от всички
комай ще имат психолозите.
 

КОГАТО ПАДНАТ МАСКИТЕ

Денят - по-къс и от

 руло на тоалетната хартия.

Такъв сеир не е било:

 живея - за да се измия.

Изкарах карантина сам

От утре, патил, непрепатил,

 най-много "заплес" да предам

на някой заблуден приятел.

О, доброта на килограм

разнасят медиите гладни.

 Театърът ще е голям,

когато всяка маска падне.

 

Ивайло Терзийски

 

 

 

 

 

 

 


Публикувана на 02.04.2020


0 коментара