Еньовден е. Утрото ухае на свежест, билки и дребни вълшебства. Слънцето е спряло да си почине преди да тръгне към зимата. Тази магичност на утрото видях преди година на снимки, в социалната Кадрите оставяха без дъх. Те бяха запечатали едни от знаковите имена на пернишкия културен и обществен живот, но сякаш пренесени в друго време и пространството и в друг свят. Окъпани в слънце и зеленина, потопили се в мистиката на най-уханното, най-чистото и най-магичното утро в годината , пременени като самодиви, целите в бяло с китки, билки и венци разпознах художничката Елена Темелкова, колежката и Татяна Чифличка, артистичната и колоритна Мария Васева, която повечето перничани познават като секретар в кметство Църква, поетесите Илеана Стоянова и Росица Ангелова, музикантите Дарена Попова и Ани Дамянова. Снимките са запечатали съкровената тяхна еньовската традиция. Тайнството е със 17-18 годишна давност. Такова, каквото го има в книгите и филмите, само че се случва съвсем наблизо в Люлин планина, близо до село Дивотино
Година по-късно ще ги покажа на перничани благодарение на Елена Темелкова. За случващата се мистика съвсем наистина и в наши дни ми разказва Аделина Георгиева. Нейна е идеята за това красиво чисто женско събиране, Аделина определя себе си като типичната граовка: родена в Ярджиловци, живееща в Дивотино, помнеща традициите, почитаща предците си. Макар и инженер по професия и чиновник по занимание, създателят на своеобразната Еньова традиция в Перник пее, занимава се с писане и пази ревностно традициите.
Традицията се ражда като на шега, и повече за забавление разказва ми Аделина „Често се събирахме на нашата вила в Дивотино и срещу Еньовден, в една прекрасна лятна нощ решихме да посрещнем слънцето на сутринта и да се окъпем в росата. Цяла нощ танцувахме боси в тревата и пяхме. Бяхме млади... Идеята ме заплени и реших да я превърна в традиция. Тогава нямах почти никаква представа от тази магия – Еньовден. Всичко беше за забавление. С всяка следваща година, все повече навлизах в дълбочината и смисъла на този сакрален ден. Осъзнах, че това не е просто ден, в който се берат билки и сетне се яде и пие. Започнах да търся литература. Покори ме магичността и дълбоката философия в ритуалите и вярванията за този ден, мистиката, неоспоримото женско начало и невидимата сила, която притежава. И започнахме да се събираме всяка година, разбира се в различен състав. Не могат всички момичета винаги да се освободят от ангажиментите си.”,
Ритуалът, обаче всяка година се спазва. Задължително присъстват няколко неща „Мълчаната вода с еньовската китка, престояла под трендафила цяла нощ, еньовската ракия – също с билки под трендафила цяла нощ, брането на билки и цветя само от жени- /момчетата не ги допускаме в това тайнство/ , еньовския венец и наричането. Вечерта преди празника отивам в ливадите и бера билки за еньовската китка. Добре е да има еньовче, силина, здравец, трендафил и друго, каквото ми хареса. Донасям в едно котле /бабино/ мълчана изворна вода, слагам китката в него и го оставям под трендафила. Същото правя и с ракията. На другият ден, когато тръгнем за билки взимаме водата и другата напитка – да ни весели по ливадите. С водата правим ритуално измиване, което замества къпането в реки и извори /позволила съм си да приспособя ритуалите към съвременния бит, но мисля, че няма лошо в това те да се развиват стига да са живи и да се пази същината им/. Случват се и други неща, но за тях не се разказва. Те се преживяват. Когато се приберем в къщи с набраните билки, правим голям венец, под който минават всичики присъстващи – мъже, жени, деца. Най- възрастната жена ръси всекиго с мълчаната вода и нарича. Много е важно майсторството на нареченицата, затова е важно коя ще бъде. Когато си тръгват, всички жени отнасят киктка от венеца у дома си и я съхраняват чак до следващия Еньовден, като тя служи при редица обреди в народните празници. Най-вече при такива, свързани със здраве и любов.
Красивата традиция се повтаря почти две десетилетия и разбира се е гарнирана с много забава, огън, хора и огнена еньовска течност. Понякога групата е голяма, друг път по-малка.
И тъй като преданието разказва, че набраните на този ден билки имат особена лечебна сила, попитах дали на някоя от дамите се е налагало да я изпитва.
.jpg)
„Имат някаква необяснима, непознаваема и всемогъща сила”, твърди Аделина. В нейното семейство се лекуват с лайка и отдавна са убедени, че това е панацеята за всички болести. В семейството на братовчедка и пък почти не се използват конвенционални лекарства.
„Почни всички момичета са ми съобщавали за чудодейни резултати. А, пробвала съм и въздействието на омайничето. Работи...”, твърди Аделина.