Шумен , шарен, пъстър, емоционален- Фестивал като Фестивал. „Сурва“ вече е в историята. Класирането е факт, страстите утихват и точно сега е моментът да Ви потопим в сърцето на обичая. В онова без което празникът нямаше да го има. В Работилницата за маски. В сърцето на Сурва. В тайнството на раждането на образа, въплътил мистиката на древността, съчетал я с традицията и културата на поколения, осъвременил я, но запазил свещената истина.
По време на Сурва срещнахме майсторите Емил и Людмил Йорданови. Баща и син. Правещи едни от най-колоритните маски.
Занаята в семейството се предава от баща на син. Корените му са в пернишкото село Селищен дол, а първи е вече покойният Дядо Цветко. Синът и внукът му наследяват страстта към маската. Правят малък бизнес от любовта към традицията в лицето на „Йорданови арт“, дори създават суровишкарска група „Йорданови арт и приятели“. Именно тя беше последната в дефилетата на тазгодишното издание на „Сурва“. Войвода разбира се е Людмил
С него разговаряме сред маските, изработени от сръчните ръце на баща и син
- От колко време правите маски? Помните ли първата?
- Още като ученик започнах да влизам в работилницата при баща си и да гледам как твори. Така започнах да уча занаята.
Първата си маска направих в тийнейджърските си години
Все още се уча на нови техники, които прилагам съчетавайки различни материали.
-Какво е типично за вашите маски?
- Всички маски на Йорданови Арт са от естествени материали: кожа, дърво и рога от незащитени видове. Ползваме главно от питомни животни: бик, крава, коза
- Има ли мода в занаята: актуални маски, например?
-Не няма мода. Всеки майстор си има свой собствен стил на изработка. Това е като при картините на художниците . Различават се стилово. Типичното за нашите, е че слагаме дървени лица с дърворезба. Така всяка маска става оригинална и неповторима. Няма дубликат
- Продавате ги, а възможно ли е човек да си поръча маска?
- Да разбира се, има хора, които си поръчват. Това са ценители на обичая. Вече имаме доста маски както в български, така и в чуждестранни колекции. Тъй като освен ритуални, ние изработваме и сувенирни маски, те са страхотен подарък, за хора, които живеят зад граница и искат да имат късче от България в домовете си или да подарят нещо българско на приятелите си. Една суровишкарска маска прави интериора различен
.jpeg)
-Случвало ли се е да преправяте маска, защото клиент така иска или е изискване на страната, в която гостувате бихте ли го направил?
- Не. Не бих преправил. Приемете, че маската е като картина, на която на някого не харесват цветовете. Не променям нищо. Ако на човек не му хареса моя маска, може да си вземе от колега. За фестивал не се е налагало.
- Сурва приключва, Мечкарницата ще затвори. Къде след фестивала показвате творбите си?
-Правим изложби. Имаме пет галерийни изяви. Три от които в големи софийски галерии. Имаме и интернет сайт, където хората могат да видят нашите маски
- Разбрах от Вашия баща, че сте организирали група? Какви хора са нея?
- Това са млади хора с различни професии от различни краища на страната, обединени от идеята да продължат една древна българска традиция
Групата е на три години и наброява 40 човека. Вече имаме участия в България и зад граница. Изявихме се на международна сцена в град Вуковар Хърватия.
-Вие сте учител. Знаят ли възпитаниците Ви за вашата страст към маските?
- Ооо, знаят разбира се. Те са будни деца. Интересуват се. Пък и Сурва им е в сърцата. Аз също им разказвам.
Преди малко бях техния войвода в групата на десето училище по време на детската "Сурвакариада",
Дори се замислих за детска група към „Йорданови арт и приятели“
Вероятно тази идея ще се реализира скоро. По време на представянето на групата, традицията беше нарушена и благословията към публика и жури дойде от най-малкия в свитата.
Интервюто взе:
Л. Седевчева
снимки
Глашатай и АrtLive
Глашатай благодари на Гергана Николова от Регионален исторически музей- Перник за оказаното съдействие
