Те рисуват света с красиви думи. Потапят ни в тайнството на чувствата, извисяват ни с философски размисли за живота, за времето и пространството, докосват най-тънките струни от душите ни. Те са две от най-талантливите пера на България.
Тя пише стихове от малка. Той /разбира се, че е писал като ученик/, но твори поезия от по-зряла възраст, когато чувствата са по-осъзнати.
Тя става популярна със засега двата си романа „Живот в скалите” и Пасиансът на архангелите”. Той е познат на публиката с картините си.
В световния ден на Поезията с кратки въпроси провокирахме поетите Мария Лалева и Димитър Манолов
Поезията за Вас е?
Мария Лалева
Синтезирана, ударна емоция. Прецизно подредени думи, подчинени на ритъм, смисъл и чувство.
Димитър Манолов
Начин на живот, упование, страст, приключение, проклятие и утеха...
Първото Ви стихотворение беше/ ако го помните/?
Мария Лалева
Не помня първото си стихотворение. Имам спомен, че бях на 14 и се опитвах да намеря точната дума, която да римувам с „тъга". После тъгата явно е преминала, а стихотворението- забравено и недовършено.
Димитър Манолов
Не помня. Било е твърде отдавна през ученическите ми години...
Пишете, когато сте ....?
Мария Лалева
...когато „чуя" фразата, почти като музика- с ритъма и мелодията, с основния мотив. Обикновено се отключва от няколко думи, някаква фраза и после се излива. Много рядко е цяло стихотворение. Започвам куплета, стига донякъде и ако не мога да продължа леко, спирам и не го насилвам. Чакам думите сами да дойдат.
Димитър Манолов
Когато почувствам нужда да изразя себе си - мисли, емоции, чувства, когато Тя - Музата се усмихне в сърцето ми...
Най-важното нещо, на което Ви научи поезията е?
Мария Лалева
На тишина и доверие в думите.
Димитър Манолов
Да се вслушвам в себе си, да търся красотата във всичко, дори в болката..
Любимият Ви поет е?
Мария Лалева
Яворов и Вапцаров, Борис Христов, Миряна Башева.
Димитър Манолов
Димчо Дебелянов.
Стихът /стихотворението/ , който Ви описва/приляга. Е ?
Мария Лалева
Колко странно, велико и тихо
смъртта ни учи на живот,
сълзите ни- на радост,
лъжите ни- на истина,
но само любовта ни учи
на любов.
Димитър Манолов
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...
Въпросите зададе: Любомира Седевчева
снимки: личен архив