Поредна научна конференция организира музеят в Брезник. Форумът, който ще бъде с международно участие ще бъде открит утре от зам. Кметът на града Мария Добревска.
„Общество, култура, образование /ОКО/“ е темата на форума. Дискусиите са разделени в шест панела. В тях участие ще вземат учени и изследователи от университети, специалисти от музеите и краеведи от София, Шумен, Пловдив. Троян, Перник, Павликени, Брезник, както и специалисти от музея на Понишавието - гр. Пирот.
„Тематиката на конференцията, както всяка година е твърде обширна, но сега акцентите имат за цел да провокират навлизане в малко изследвани култове, тайни почитания, свети лица, но и тъмни сили и персонажи, често противопоставени на светци и почитани свети хора. Същевременно продължаваме нашата традиция за изучаване на личности, културни изяви и развитие на музейното образование в съвременността.
За разлика от предишните конференции, през тази година, с опита от няколкото епидемични години, предвиждаме възможността за дигитално включване в работата на конференцията. „, каза директорът на брезнишкия музей Емилия Велинова
Проявата ще бъде съпътствана от красива изложба на полускъпоценни камъни „Поезия на камъка“Експозицията е дело на музея „ Земята и хората“
Идеята да се покаже в хармонично единство поезия и минерали е на служители от Националния музей „Земята и хората” в София. Провокирана е от ширещата се представа, че минералите са „нежива” природа и рядко се вижда тяхната роля като вдъхновител и източник за духовно преживяване.
В различни времена авторите на художествени произведения често използват свойствата и качествата на минералите като символ на съвършенството и красотата.
В гостуващата изложба на НМЗХ, София могат да се видят високо естетични природни образци на скъпоценни камъни, чиято красота, цвят или твърдост са използвани за изграждане на различни поетични образи. Редом с тях могат да се прочетат откъси от стихове за съответния камък.
Наименованията на някои скъпоценни камъни са навлезли в поетическата стилистика и авторския почерк на класиците ни, а така и на съвременните български поети: „рубинени уста” (Христо Смирненски), „кехлибарното лято” и „елмазена влага” на Елисавета Багряна, „изумрудена верига” (Николай Райнов), „бисерни слова” (Йордан Кушев), „мир гранитен” (Иван Вазов), „диамантни къдреци” (Мара Белчева), „алмазна роса” и „алмазна утрин” на Николай Лилиев, „ясписни вълни” (Теодор Траянов).