„Свикнали сме да възприемаме администрацията като необходимото зло. Дет се вика човек и добре да живее, все някога опира до чиновниците, за да си свърши някоя и друга работа. Гони срокове, непряга се, а след това дълго разказва пред познати и приятели, преживелиците си по гишетата на тази или онази институция.“
Така започва писмото си читател на сайта ни, пожелал да не оповестим името му. Публикуваме го без редакторска намеса
„Наскоро загубих родителите си и се наложи да уреждам административно наследството си в брезнишко. Само идеята за среща с администрация ме ужасяваше: представях си три сърдити каки зад някое гише, дето редят пасианси, ровичкат в социалните мрежи и се чудят за какво да се заядат, задето съм им нарушила спокойствието.
Администрацията в община Брезник, обаче, ме изненада, приятно. Обиколих два отдела: ТСУ и Местни данъци. Срещнах само любезни и приветливи хора, готови да обяснят, да окажат съдействие и да помогнат. Работят бързо и с усмивка. Спазват обявените срокове. Търсят те по телефона, ако има проблем или когато са готови с документацията, предсрочно. С една дума администрация, която дава надежда, че можеш да се чувстваш бял човек, който знае за какво плаща данъците си.
За всички онези, според които- това им е работата на чиновниците. Да така е. Само, че от личния си опит в една друга община- Пернишката установих, че се виси пред гишетата по 20-ина минути, а на опашката си сам. Гледат те сърдито, и самодоволно ти натриват носа, заради някоя пропусната запетайка.
Моля да публикувате разказа ми“. Така завършва читателското писмо.
Правим го.
