Оказа се, че в родните условия е по-лесно да събереш 70 хиляди наивници, отколкото да сполотиш 13 депутати. Тъжно, но факт. Доказа го изненадата на последния вот- партия Величие. Формацията влезе в парламента, но избранниците и се разцепиха за по-малко от месец. През това време щедро и напоително изкараха кирливите си ризи, размятайки скандали, обиди и заплахи един към друг.
Картинката щеше да е смешна, ако не беше тъжна. Това, че родният властник в масовата си част нагазва в политиката за лична облага и с грижа единствено за джоба си не е тайна. Даже незаслужено понякога честни, свестни и известни сред депутатството носят петното и попръжните на народната любов. Същата тази народна любов, която отказва да направи избора си, продава гласа си или зяпва поредния появил се месия.
Защо и как, обаче българинът отива да урната и гласува за подобни претендиращи за власт индивиди е меко казано загадка. „Бедни сме, корпоративен вот е“ ще каже някой. Да моментът с напазаруваните по един или друг начин е факт. Факт е не само в тази формация, има го и в други. Дали целият им електорат е в тази графа- не, не е.
Тогава- защо?! Толкова ли глупав народ има, че да се върже на двама хрупащи фъстъци от екрана, които оплюват историята, светлите имена в нея и вещаят бляскави бъднини с клишета. Наистина ли толкова ни е акълът?
Задават се нови избори на хоризонта. Нов месия със сигурност ще се появи. Заради властта, заради парите и заради партийната субсидия. Хубаво е всички останали, обаче да си спомним, че главите не са само за равновесие. Нов месия със сигурност ще се появи и дано не са му достатъчни по-малко от 70 000 гласа, за да прескочи бариерата за влизане в парламента. В противен случай- вероятно си заслужаваме съдбата
