Един по- различен текст за Сурова

Сурова- древен обред, който граовци пазят ревностно и предават на деца и внуци. Сурова- езически обичай, станал част от идентичността ни, обяаняващ характера ни. Сурова- денят , в който за местните настъпва новото Нова година по стар стил/

Този текст ще е за Сурова, но в него няма да прочетете колко групи са излезли тази вечер, няма и да намерите бройката на членовете им, даже няма да срещнете най-малкият- някое изтормозено малко бебе, което вместо в креватчето на топло бива разнасяно в шумотевицата.

Този текст няма да е и за онези властници, навестили ни с мощна охрана, за да се подивят на традицията, да се снимат, а PR-ите им мощно да разпространят образ сред огън и маскирани, та да види народът, че и те при хората са дошли.
Това няма да е и текст за местните управници, ползващи празника за да поизлъскат прашщсал имидж.
Това ще е текст за усещането за празник. Това ще е текст за ритуалът. Самият той доста ексцентричен и вероятно за това толкова близък и същевременно толкова удивляващ ни-истинска пародия на живота.

Това ще е текст за потребността на душата да се отдели, да се отчужди поне за малко от собствената си същина, да се влее, да се слее с други, неподвласни в ежедневието и същности. Слагайки маската, маскираният захвърля собствените си одежди: в пряк и преносен смисъл.

Това снемане на всичко социално води до голямо забавление, изпитите преди и по-време на празника огнени течности също спомагат за това

Маските: страшни, смешни, нелепи, част, от тях автентични, други карнавализирани и осъвременени до нелепост са спътници на някаква гранична ситуация. Те придават идентичност и точно определено значение на носителите си.  В древността поставянето на маски е имало сложна семантична натовареност. То не е било самоцел. Днес, особено в последващите древната Сурва, маскарадни фестивали надяването на лик и преобразяването, което маскирането носи е по-скоро забавление, отколкото мистично действие. В древността  посредством маската се е влизало в контакт със свръхестественото. Днес травестирането носи много забавление, закачки и усмивки и не рядко дава възможността за снемането на онази другата маска, която всеки си е надянал в ежедневието и която предполага социума, в който живеем.

В граовско групите пресъздават обичаят Сватба- символ на новото начало и на плодородието Групата се предвожда от водач в гвардейски дрехи, наричан бюлюкбашия. Другите са облечени в кожи, на главите си носят фантастични "ликове" . Мечкарят и мечката играят за здраве, а мечката гази домакините, за да им носи здраве през годината. Стопаните даряват пари на "сватбарите" и "младоженците". Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Шумът е оглушителен. Алкохолът- стряскащо количество, а огънят- огънят е свещен. От незапомнени времена хората вярват в пречистващата му сила

Оглушителен звън на чанове отекна във всички села, огромни огньове озариха нощта, сгряха душите на местните, плениха за винаги онези, които за първи път виждат ритала, а кръвта му започва да пулсира в ритъм, който не подлежи на обяснение.

Защото нищо не може да спре духът нашенски.  И така традицията беше спазена и на места където беше разрешена и там където не съвсем. . Селата бяха огласени от оглушителен звън на чанове и озарени от пречистващата светлина на огъня: ритуалният, магичният, обновяващият, всесилният.

текст Л. Седевчева

снимки:. Л. Велинова 

архив- Глашатай