Както Глашатай писа Денят на книгите и авторското право е. Очаквайте интересно интервю в Глашатай Във времето, когато четенето на книги не е сред най-популярните неща, а броят на пишещите заплашва да настигне този на четящите, ето го и интервюто с Михаела Методиева- автор, издал две книги в рамките на година
- Moля представете се на читателите на Глашатай?
- Казвам се Михаела Методиева. От село Кралев дол съм. Завършила съм конструиране и моделиране на облеклото. Занимавам се с рисуване и писане. Майка, баба, съпруга на прекрасен съпруг, който подкрепя творческата ми дейност.
- Автор сте на две книги: с поезия и проза. Излизат за по-малко от година? Коя е последната книга, която прочетохте?
- „Нещо за подарък“ на София Стойнева. Авторката е от нашия град. Книга, която ме грабна дълбоко. Смятам, че пернишките автори не отстъпват на световните имена в литературата
- С кое световно име в белетристиката бихте сравнила София Стойнева?
- Тя със световен автор е трудно да се сравни, тъй като нещата и са български народни. По-скоро разказите и напомнят на тези на Здравка Евтимова
-Кога и как разбрахте, че можете да пишете?
- Започнах със стиховете още от дете. В училище преподавателката ни по литература ни караше да мислим по разчупено, да четем нещата си пред класа. Когато харесваше нещата, които пишех ме караше да ги представям пред други класове. След това спрях да си записвам нещата, които ми хрумват. След време започнах отново да записвам стиховете си. За проза- не съм мислила. Просто си казах, че ако някога реша ще напиша нещо. Не съм вярвала, че бих посегнала към подобно нещо, но се роди в крайна сметка.
- За „Пулсът на вечността“ казвате, че е „Живот, който сте изписала дума по дума“, как се изписва един цял живот с думи?
- Един цял живот е трудно да се побере в книга, а в книга от 370 страници е почти невъзможно. Вътре нещата са прехвърлени като на бърз каданс във филм. Трудно е защото във всеки роман има и доза истина и се съпреживява докато се пише Всеки автор живее с героите си. Очаквам и читателите да го съпреживеят по този начин.
- Героите имат реални прототипи. В романа въпреки, че има посвещение, то остава скрито за читателя? Това рекламен трик ли е?
- Не но няма да посоча имената на лекарите, на които съм я посветила. Който я прочете, ще разбере.
- Смятате, че сте ги пресъздала толкова пълнокръвно и че всичките Ви читатели ги познават? Дори и тези, които не са от Перник?
- Ами да, смятам че много хора са се докоснали до тях и биха ги разпознали, дори да не са от нашия град
- Поводът за това интервю е световният ден на книгата и авторското право. Имаме късмета да живеем в интересни времена. Какво мислите за изкуствения интелект и поезията, например?
- Смятам, че изкуствения интелект не ни е в полза. Всичко ще се превърне в изкуствено ако робуваме на него. Хора могат да загубят работата си заради него
- Той може да копира стила ви да напише нещо от ваше име
- Не съм много добре запозната с това нещо. Аз не подкрепям създаването на изкуствен интелект
- А популярните речници за рими, които съгласете се, че една огромна част от съвременните пишещи ползват
-Аз лично не съм ползвала и не съм запозната с тях. Аз избягвам да чета поезия на други автори, за да не вкарам нещо тяхно в моите стихове. Имам купени книги, но съм прочела по малко от тях. Ходя на представяния на поезия, взимам си книги от уважение но не ги чета
- Казвате, че не четете поезия, но ако ваш близък разпознае в чужда творба ваш стих, строфа, идея
- Не са ми казвали до момента Според мен няма как да няма повторение. Дори и да има нещо подобно би било повод за гордост. Значи са го харесали, щом са го взели
- Трудно ли се издават две книги в рамките на месеци?
- Много трудно от гледна точка на финансовата страна на нещата. Стиховете бяха събрани от доста време. Романът, обаче се наложи да пиша и през нощта, да пиша по време на движение. Случвало ми се е в супермаркети, да се сетя за нещо и да трябва да го запиша
- Какво има в една „Шепа размисъл“, Михаела?
- Събрани са мои размисли за живота. Има преживяни неща, но не само от мен, а и то други хора приятели или близки.
- Те знаят ли за това?
- Знаят. Виждала съм ги да плачат върху мои стихове
- Споделяйки лични размисли, не ставате ли по-уязвима?
- Аз като цяло съм уязвима. Те- също
Въпросите зададе Л. Седевчева
цнимки: личен архив