Преди има- няма няколко години едни хора останали без вода. Било след една предизборна кампания, в която случайно или не кандидат майсторски изградил посланията си около по темата за евентуално бъдещо безводие.
„Къде е водата?“ всички се питали. Започнало разследване, появили се информации за отклонения, които със съдействие на прокуратурата били затапени, но чие дело са така и не се разбрало.
Вода нямало, пламнали зарази. За да оцелее народът горе-долу здравните власти взели нещата в свои ръце, а телата на мнозина реагирали дори само заради ежедневния душ и изпраните дрехи
Тък-таме доброволци раздавали живителна минерална течност и не рядко се стигало до бой за туба от 10 литра.
Както казва една наша мъдрост „съседът е повече от брат“. На помощ се притекли съседите със огромното съдействие на правителството. На никого в онзи момент не му хрумнало да направи кризисен PR oт страданието. Никой в онзи момент не си позволил да квалифицира страдащите: да се надсмее над водните атракциони на територията им или още по-малко да ги посъветва хората да продадат имотите си. Помощта била помощ и да не дава Господ, би могло да се случи тя да е с обратна посока.
„Да не дава Господ“ наистина. Страдалците очевидно са забравили сушата, забравили са какво означава да изпереш и поддържаш хигиена с 2- 3 часа вода в денонощието, забравили са колко минерална вода е необходима за приготвянето на вечерята на едно семейство. Забравили са и заразите и алергиите. В момента късата им памет ги прави лесна плячка на нелоши манипулатори, опитващи се да извлекът пет минути слава на едни други страдалци, които се намират на същото това дередже и които вероятно търсят изход от ситуацията.
Изход със сигурност ще се намери. Човечността е загубена, а ламтежът за популярност по-голям от всякога.