Източник на снимката: снимка: личен архив Юли Дамянов е главен диригент на Национален музикален театър „Стефан Македонски. Завършил е ДМА”П.Владигеров” с “оркестрово дирижиране” при проф.Константин Илиев.В Национален Музикален Театър”Ст.Македонски” дирижира над 20 постановки от 1986г.Репертоарът му включва всички заглавия, играни на сцената на театъра в последните 20 години.Преподавател по “оперно пеене с диригент” в Държавна Музикална Академия. Носител на наградата “Кристална лира”за 2003г. на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.Като композитор печели 2 награди от Националния конкурс с “Музика в 7/8 ” в Пловдив: 2003г.-бронзова за балетна музика и 2004г.-сребърна за оркестър и перкусия.
-Дирижирате много хора, като главен диригент, управлявате още повече. Какви качества трябва да притежава човек, за да се справи със всичкото това?
- Професионална подготовка, музикална-също.Човек трябва да може да работи с хора. Важно е търпението. Търпение във взаимоотношенията с хората, търпение за да дочакаш резултатите от труда си. Налага се да внушаваш настроение, да караш хората да работят с желание. Трябва да има баланс.Трябва да умееш да дадеш най-доброто от себе си. Не всичко,а само най-доброто.
- Артистите са суетни хора, в музикалния театър има истински звезди
- Те са и много чувствителни, трудно е да им направиш забележка, пред много хора, а по някога това е необходимо.
Имам удоволствието да работя с много ярки личности, а сега вече има и много талантливи млади колеги. Ние много ги търсихме. Аз съм щастлив, че има млади хора, които са надежда за бъдещето на Музикалния театър.
- Говорим си за дирижиране. Кой е в състояние да дирижира Вас?
- Имам един началник в театъра- Марио Николов, който е директор. Дирижират ме обществените очквания. Когато след представление ми кажат: “Вие вдигнахте залата на крака”, знам че съм си свършил добре работата. Дирижира ме бъдещето на театъра.
Интересното е, че дирижирам оркестър, солисти, хор, дори балет, защото танцът също е трактовка на музиката и същевременно енергията се връща. Процесът на дирижиране е взаимен
- Освен с дирижиране, Вие и композирате. Как се ражда музиката, от какво се ражда?
– Ражда се от идея, която може да е в теб, но може и някой приятел или колега да предложи: “напиши нещо за нас”.
Случвало се е да напиша нещо, което е като приказка за деца. Трябва да преодолееш своята себичност и да стигнеш до хората, защото в края на крайщата музиката се прави за хората. Правенето на изкуство заради самото изкуство, аз не го разбирам. Изкуството е за да бъде споделяно. Така се получи с проекта за детската приказка „Козелът Сърдитко”, която се игра в Софийска опера повече от 20 пъти и имаше огромен успех.
- Кой е първият Ви слушател?
- Различно,. В последно време е внучката ми. Преди време използвах един много добър похват свиря на пианото нещо мое, без да оповестявам, че аз съм авторът и ако хората се заслушат, значи е добро. Това не е неувереност, просто по този начин получаваш искрено мнение.
- Сериозната или развлекателната музика пленява повече?
- Разгаря се този спор за развлекателният елемент на музиката, в последно време. Не винаги развлекателното е несериозно, то може да е много сериозно и да поставя много важни проблеми и хората да се вълнуват.
- Кога разбрахте, че ще се занимавате с музика?
- Бях 11-12 годишен когато нещата се обърнаха. Музикалният педагог Виолина Милотинова е виновна. Ходех на уроци при нея. В началото нямах пиано и нещата бяха като на шега, ходехме на школа много деца, свирехме изчаквайки се, приказвахме си. След година, когато родителите ми взеха пиано, бързо напреднах с уроците. Милотинова беше уникален педагог, работеше с желание, заразяваше ни. След това тя прояви себеотрицание, водеше ме при други педагози, подготвяха ме за кандидатстване в музикалното училище. Много съм и благодарен.
- Мислил ли сте да се занимаваш с друго?
- Не, никога. В същност с нищо друго не съм си вадил хляба освен с музика. Дали ще е с дирижиране, с оркестрация, композиция. Никога не съм мислил да се занимавам с друго.
- Значи музикант храни къща?!
- С друго не съм се издържал. Имаше период, в който беше трудно, не хранеше. Тръгвахме на работа и купувахме хляб, защото след работния ден не се знаеше каква ще е цената му и ще можеш ли да си го позволиш. Имало е такива периоди. Човек приема тези неща и продължава,
Независимо дали си го признава или не, тя дирижира маестрото, с малките си ръчички
-Какво искате да споделите с читателите на Глашатай, а аз не се сетих да попитам?
- Бих искал да поканя читателите Ви! На 13 февруари от 19 ч. откриваме сезона на любовта и виното с "Любовни истории".
Въпросите зададе Любомира Седевчева