info@glashatai.com 05:02 19.01.2019

Защо някои празници не са ми празници


Защо някои празници не са ми празници Източник на снимката: сн.личен архив

Съвсем умишлено в страницата си със стихове посветих целият месец Февруари на любовта. Реших всеки ден да помествам по едно стихотворение, вдъхновено от нея - влюбени, романтични, мечтателни... с идеята всеки ден да е ден на Любовта за хората, които са се докоснали до нея (и до стиховете). И пак съвсем умишлено само днес, 14 февруари, няма да публикувам стих за влюбените, и няма да им честитя Денят. Не защото имам нещо против светията Валентин или Любовта (аз живея, за да обичам!),а защото това не е български, и най-вече православен празник. На българите празници ни дай. Камо ли ако са чужди. Готови сме да отбележим с ентусиазъм от деня на вси светии - до денят на мармота. Да ви кажа, и аз преди залитах по "Хелоуин", "Свети Валентин" и т.н... докато лека-полека не взех да осъзнавам, че ние си имаме кукери, далеч по-зрелищни от хелоуинските вещици, че ден на любовта може да се празнува без повод - когато двама души се обичат - всеки ден е празник за тях... Че си имаме ден за Прошка, наместо на благодарността (и всъщност "прости" и "благодаря" са думи, които не се изричат САМО по празници)... Че българската мартеница е много по-красива от всичките и китайски трансформации... Но да не се отклонявам. Днес искам да ви споделя нещо, което може би и на вас ви се иска. Иска ми се всеки ден да бъде ден на любовта, споделеността, доброто... И пожелавам на всички вас, мили хора, да се обичате, уважавате, подкрепяте, разбирате, и цените хората край вас.
Днес е Задушница... И Трифоновден. Стихотворението, което ще публикувам днес посвещавам на всички, които обичам, уважавам, и ценя - тези, които са тук, и тези, които няма да видя повече. Но когато обичаш - не съществуват ограничения като време, разстояние, невъзможнсти... Мисля, че неслучайно празникът ни Трифон Зарезан съвпадна с Голямата Задушница преди Великия пост. Много знаково е и съвпадението с този римокатолически
Свети Валентин, на който много българи искаха да встъпят в (забележете!) - ЦЪРКОВЕН брак
('щото нали е "ден на влюбените"), но не им бе позволено, защото е Задушница. В крайна сметка това е един хубав миг за размисъл какви всъщност сме, какво точно искаме, и доколко сме верни на кръстовете, които носим като украшения, и на родината, чийто традиции и ценности потъпкваме.
Е, сега нека си кажем наздраве - за нас, за нашите близки... а след това - да прелеем от виното
за тези, които сме изгубили, но винаги ще помним и обичаме.

Павлина Соколова


Публикувана на 14.02.2015


3 коментара