Сирни Заговезни е, денят в който Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат след седмици Възкръсналия Христос, а хората по традиция си искат прошка.
В духа на съвременността и в крак с новите технологии социалните мрежи вече се препълниха, че и започнаха да преливат от искания и даване на прошка. Снимки, свещички, красиви думи, често изпразнени от съдържание, призовават да простим и щедро раздават прошки. Без вяра, че е човешко да се греши и че за всяка грешка има прошка, без елементарно осъзнаване на прегрешението, лошата дума или неправилната постъпка, без дори разбиране, че опрощението е вид спасение за собствените ни души.
Смисълът на това да помолиш за прошка, освен в усещането на собственото ти несъвършенство е и в това да го направиш лично, гледайки в очите озни, който трябва да прости или на когото трябва да бъде простено. Вярно е, има разстояния, които създават определени трудности, но има и изобретения, с които те се преодоляват. Така, че “прости-простено да ти е” поне да бъде чуто лично, а вибрациите в гласа да са мерител за искреност.
Ние авторите, редакторът, администраторите и астрологът на този сайт, твърдо вярваме, че прошка се иска с разбиране, а не по принцип. Затова така и ще го направим без да търсим публичност и без да се афишираме излишно.
Скъпите ни читатели, които виждат този текст, вероятно вече са простили дребните несъвършенства, досадните малки грешки и някоя и друга промяна на снимка, които Глашатаят сътвори за едногодишния си живот. Надяваме, се че са простили или отминали с добронамерена усмивка и затова продъжават да четат тук.
Благодарим им!
Любомира Седевчева
