14 февруари е и целокупното ни българско население се юрна да празнува. Кой почита любовта, незнайно защо само в един ден на годината. Кой се прекланя пред руйното вино и зарязването на лозите. А всички дружно се стягат да празнуват.
Няма лошо да има празници, на нас българите ни дай да празнуваме с повод или без. Все тая е какво отбелязваме, като сме без делници не бива да сме без празници, гласеше едно клише от близкото минало.
Само, че покрай голямото празнуване и напиване, превърнати в индустрия в последните години, пренебрегнахме истинското, най- българското, най-нашето от този ден. На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски.
Покрай многото празници, някой дали се сети за това, а?! То вярно, че забравяме историческите си личности, вярно, че и делото им сме на път да забравим, вярно, че на някои кирилицата им е трудничка вече, обаче ако загубим до край паметта си, загубени сме, наистина сме загубени и нищо и никой не може да ни помогне.
Та да си припомним. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент Римски".
Честит празник!
Л. Седевчева