Червено белият български амулет, който по традиция си подаряваме на първи март, и който символизира настъпващата пролет се превърна в политически ПР на територията на Перник вчера. Всички партии раздаваха мартеници. Кой където намери за добре. Едни на улицата, други в социални заведения и при пенсионери, трети в болницата и по институции разни. С една дума не остана перничанин не получил партийна мартеница. Всичко беше добре режисирано, заснето. Социалните мрежи бълват и снимки на усмихнати политици, щедро раздаващи евтини мартеници. Електронните пощи на местните медии преливат от прессъобщения и информации за кой по-по-най-раздал мартеници.
Липсата на ПР креативност и използването на всеки празник да се лансират партийни лица е крещяща, но се понася някак си. Така могат хората, такъв ПР правят, дет се вика. Сега с мартеници, след ден с националният празник. Да се готвят китките за 8 март. Малко в повече идва обаче, използването на мартениците за разрешаване на вътрешно партийни спорове.
„Вчера бяха проведени всъщност две инициативи. Тази, която се състоя сутринта - не пожелаха от централата да ни изчакат със следобедната и да пуснем новините заедно. Предполагам, причината Ви е ясна” , пише в поредния мейл на партийна структура, раздавала мартеници вчера и очевидно не успяла да прати съобщението овреме.
„Причината” по принцип е ясна- за пост се борят хората. Използването на традиционната българска мартеница в тази надпревара, на мен лично ми идва малко в повече. И е поредното доказателство, че ПР не бива да се прави от всичко и най-вече от всеки.
Любомира Седевчева