info@glashatai.com 08:53 26.03.2019

Поезията е реалността, облечена в красиви думи.


Поезията е реалността,  облечена в красиви думи. Източник на снимката: личен архив

Румяна Пелова е родена на 12 май в Перник. Поезията е нейно хоби. С писане на стихотворения се занимава още от дете, като поезия е започнала да твори на 16 години. Автор е на три поетични книги: "Еднорози се любят насън", „Луната вместо тебе ме целуна”, „Шепот на магнолия”

- Приехте да говорим за поезия ден преди Денят на поезията. Смятате ли, че е удачно да има подобен ден в календара?
- Да, смятам, че е редно за всяко от седемте изкуства да има наречен ден за празнуване.
- Поезията не е ли особено състояние на духа и не мислите ли че не може да бъде заключена само в един ден?
- Определено е така, но щом е повод за празник, нека го има. А който и когато има нужда да споделя вълненията си, нека го прави и без определен повод.
- Да поговорим за вашата поезия: Как започнахте? Кога прописахте? Какво беше първото нещо, което написахте?
- Още в невръстните си години пишех детски стихове, вероятно без някаква стойност. Но първото осъзнато нещо, което написах беше по повод смъртта на един съученик. Със съответното посвещение.
- Кой беше пър вият Ви читател?
- Моите съученици.


- Зная, че е имало период в живота Ви, дълъг период, в който не са се раждали стихове? Защо?
- Сега като се замисля, всъщност това бяха първите и най-страшни години на прехода и на човек най-малко му е било до поезия. По-скоро трябваше физически да се оцелее.
- А защо и как се върнахте към писането?
- Преходът все още не е свършил. Но има една мъдра мисъл, че човешката душа е като кучешката – свиква на всичко. И животът си продължава с всички плюсове и минуси, които може да ни поднесе. Факт е, че се върнах към любимото си занимание и не смятам да се отказвам от него.
- От какво се раждат стиховете Ви?
- Поезията е реалността, която ни заобикаля, облечена в красиви думи.  От какво се раждат? Най-вече от преживяна емоция, но не рядко се случва да вляза и в нечия роля. Не всичко в действителност се е случило с мен в стиховете ми.
- Много картини има в стиховете Ви. Много лични състояния на духа. Не се ли притеснявате да покажете душата си в смутното време, в което живеем? Това не Ви ли прави уязвима по някакъв начин?
- Не смятам. На шега – давам материал на биографите ми да съшиват живота ми от стиховете. Но има и нещо друго. В досегашните ми стихосбирки не правя лични посвещения /освен на най-близките ми хора/ и не спазвам хронология на написването.


- А наградите … Важни ли са Ви?
- Определено да, защото са ме оценили хора, имащи понятие от поезия и различни по състав журита. Много е важно сам да си извоюваш позиции в поетическите среди, особено когато нямаш ракета-носител, която да те изстреля нагоре.
- Коя от тях цените най-много?
- Наградите, присъдени ми от Евтим Евтимов и наградата на читателите от конкурса в Шивачево през 2011 г.
- Имало ли е период в живота Ви, в който поезията е служила за бягство?
- /усмихва се/ Поезията винаги служи за бягство на всеки един от нас. И може би защото животът ни е сложен и труден, все повече се роят хора, прибягващи до някое от изкуствата.

–Има ли стих, който никога не бихте публикувала никъде?

-  Да.
-  Защо? Кой е?

–Защото е много интимно-еротично-личен /усмихва се/

- Предстои да излезе поредната Ви поетичната  книга. Разкажете повече за нея.

- Очаквам да излезе през месец май. Има да се доизкусуряват някои неща по нея. А не на последно място е и финансовият въпрос. Искрено се надявам да не е под нивото на предишните ми три стихосбирки, макар че самата аз не правя разлика между стиховете си. Да, имам и много добри, и откровено слаби, но не се отказвам от никой от тях, защото са си мои рожби.

Въпросите зададе:Любомира Седевчева
снимки: Личен архив

 

 


Публикувана на 20.03.2016


211 коментара