Източник на снимката: aler.republika.co.id Първите болни от грип за есенно-зимния сезон вече са факт. Пикът на заразените се очаква през януари и февруари, твърдят епидемиолози. Грипът е остро инфекциозно заболяване с внезапно начало, рязко изразена интоксикация – висока температура, главоболие, отпадналост, мускулни и ставни болки, катарално възпаление на горните дихателни пътища. Дефинира се като една от най-заразните инфекции, което се обуславя от краткия инкубационен период, въздушно-капковия механизъм на предаване и високата възприемчивост на населението. Статистическите данни показват, че броят на заболяванията от грип превишават неколкократно броя на всички останали инфекции взети заедно.
Грипът се разпространява циклично, във вид на по-малки или по-големи епидемии, които периодично прерастват в пандемии. Първата за XXI век грипна пандемия започна през м. април 2009 г., като първите случаи са регистрирани в Мексико. Потвърждаването на пандемичния вирус като тип А (H1N1) за първи път е съобщено при двама заболели в САЩ, след което и при болни в Канада. Постепенно вирусът е потвърден в проби от заблели на всички континенти. В следващите 8 сезона на подем на заболеваемостта от грип и ОРЗ се доказа циркулацията на пандемичния грипен вирус, който неотменно присъства и в състава на противогрипните ваксини, включително и за сезон 2016/2017 г.
Познати са три типа грипни вируси А, В и С, които имат различен епидемичен потенциал. Грипните вируси тип А причиняват глобални пандемии или широко-разпространени епидемии. Грипните вируси тип В, причиняват ограничени, локални епидемии. Грипни вируси тип С, предизвикват леки заболявания, спорадични случаи или малки локални взривове.
Грипните вируси се предават най-често от човек на човек чрез капчици, отделяни при кихане, кашляне или говор. По рядко заразяването може да се осъществи посредством директен или индиректен контакт с замърсени повърхности и последващо пренасяне в носа и очите. Възможно е заразяване при контакт с инфектирани животни (свине, птици и др.).
Възприемчивостта на човека към грипните вируси е много висока. Контагиозният индекс достига 96%-100%. Най-възприемчиви са децата от 6 месечна до 3 годишна възраст. Рискови групи по отношение тежестта на протичане на инфекцията и вероятността от развитие на усложнения са:
- деца под 2 год.,
- възрастни над 65 год.,
- лица със съпровождащи хронични заболявания: бронхо-белодробни, сърдечно-съдови, бъбречни, чернодробни, неврологични, метаболитни (диабет), хемоглобинопатии, имунен дефицит и др.
- бременни;
- лица със затлъстяване (индекс на телесна маса ≥40).
Грипът има относително кратък инкубационен период: 1-5 дни (средно 2 дни).
Клиничните прояви са системни: фебрилитет, главоболие, миалгия, артралгия, отпадналост и от страна на дихателните пътища (възпалено гърло, носна секреция, запушване на носа, кашлица). Понякога се наблюдават гастро-интестинални симптоми (гадене, повръщане, диария). Високата температура продължава 3-5 дни. Кашлица и отпадналост се наблюдават до няколко седмици. Най-честите усложнения са otitis media (при деца), синузит, вирусна пневмония, вторична бактериална пневмония, обостряне на хронични белодробни и сърдечни заболявания, миозит (вкл. рабдомиолиза), неврологични усложнения (гърчове, остър енцефалит, постинфекциозна енцефалопатия), миоперикардит.
Борбата с грипа е трудна, поради изменчивостта на грипните вируси, високата възприемчивост на населението, бързите темпове на разпространение и масовостта на заболяването. Безспорно ваксинирането е най-добрият начин за предпазване от грип - намалява честотата и тежестта на заболяването и развитието на усложнения (включително круп и отит на средното ухо при деца). Съгласно Наредба 15/2005 г. за имунизациите в Република България (Обн. ДВ. бр. 45 от 31 май 2005 г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 7 ноември 2014 г.) ваксината срещу грип е препоръчителна. Световният опит с противогрипните ваксини е повече от 60 години. Ефективността им зависи от възрастта, здравния статус, имунокомпетентността на индивида, както и от антигенната близост между ваксиналните и епидемичните грипни вируси, които никога не се покриват напълно. В този смисъл ефективността на грипните ваксини никога не е 100%. Тя варира между 50-60% за грип А и 70% за грип В.
При здрави имунокомпетентни лица противогрипните ваксини може да предотвратят 70 % до 90% от заболяванията от грип. При хората в напреднала възраст ваксината намалява тежкото протичане и усложнения до 60 %, а смъртните случаи с 80%. При млади, здрави хора защитата, осигурена от ваксинацията, продължава повече от една година, но през този период тя непрекъснато отслабва. По тази причина и поради постоянната изменчивост на грипните вируси, съответно ежегодно променящия се състав на ваксината, се препоръчва имунизацията да започва всяка година през есента, преди началото на епидемичния сезон. Защитни нива на антителата се достигат за около две седмици след ваксинацията, а максимална защита след около 4-6 седмици. Децата между 6 месеца и 9 години, които за първи път получават противогрипна ваксина, трябва да приемат две дози с интервал поне един месец (ако не са били имунизирани след 01.07.2010 г.) или 1 доза (ако са били имунизирани). За деца под 3 годишна възраст еднократната доза е 0,25 ml, за по-големи деца и възрастни, еднократната доза е 0,5 ml.
Нивото на серумните антитела след ваксинация намалява с повече от 50% след 6-12 месeца (по-бързо след имунизация, отколкото след естествено преболедуване). При лица над 65 години имунитетът пада значително след 6 месеца. Оптимална протекция се придобива след ежегодна ваксинация. Серумните антитела са щамово специфични. Клетъчният имунен отговор осигурява по-широка, хетеротипова защита. Образуването на антитела при пациенти с бъбречни или чернодробни увреждания е значително по-ниско. При индивиди с белодробни и сърдечни заболявания без имуносупресори, антитяло отговора не се различава от този на контролните. При имунокомпрометирани пациенти (СПИН), образуването на антитела е в зависимост от имунокомпетенцията.
Приоритетни групи за употреба на противогрипни ваксини според препоръките на СЗО.
Особено голямо значение ваксините имат при т.н. рискови групи с:
- Повишен медицински риск (с по-голяма вероятност за развитие на тежко протичащо грипно заболяване и за усложнения): деца между 6-59 месеца; индивиди над 65 години; лица от всяка възраст, страдащи от определени хронични заболявания в т. ч. сърдечно-съдови, бронхо-белодробни (вкл. астма), бъбречни, чернодробни, неврологични, метаболитни (диабет), хемоглобинопатии, имуносупресия; деца под 18 години, които са продължително време на терапия с аспирин, лица с наднормено тегло (индекс на телесна маса над 40); бременни или родилки по време на грипния сезон;
- Повишен риск за разпространение на грипни вируси: здравни и социални работници; контактни на лица с повишен медицински риск; членове на семейства с малки деца или много стари, болни хора;
- Повишен риск от заразяване с грипни вируси: контакт с много хора; студенти, ученици, живеещи в общежитие; деца, посещаващи детски заведения; обитатели на социални услуги от резидентен тип.
Заболяванията от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици. През тези седмици средната заболеваемост за страната достига до над 300 на 10 000 население. По време на грипните епидемии се наблюдават: увеличаване на допълнителната смъртност (предизвикана само от грип и остри пневмонии) и на общата добавъчна смъртност (свързана не само с грип и пневмония, но и с други соматични заболявания, провокирани от грипа).
Контролът на грипното заболяване, състоящ се в предпазване от тежкото му протичане с усложнения и смърт, успешно се осъществява освен с грипни ваксини и с приложение на ефективни химиопрепарати.
За ефективна профилактика и терапия на грипното заболяване се прилагат четири лицензирани в света антивирусни химиопрепарати от два класа: М2 инхибитори - амантадин и римантадин (адамантани) и инхибитори на невраминидазата – zanamivir, oseltamivir.
Всички циркулиращи през последните години грипни вируси са резистентни към адамантаните.
Специфично лечение на грипа се предприема само след консултация с лекар, при лица, които проявяват типична за грипа симптоматика в сезона на широко разпространение на грипните вируси. Това се хоспитализирани пациенти, с тежко и прогресиращо грипно заболяване, болни с висок риск от усложнения от грип: деца под 2 години, лица с хронични заболявания – белодробни (астма), сърдечни, бъбречни, чернодробни, метаболитни (диабет), хемоглобинопатии, невромускулни болести, имуносупресирани, пациенти под 19 години на продължителна терапия с аспирин, бременни и родилки.
Лечението трябва да започне рано в рамките на първите 48 часа. Oseltamivir (Tamiflu) се използва за лечение на лица над 1 година (може и при деца под 1 година по клинични показания). Zanamivir (Relenza), се прилага при деца над 5 години и възрастни.
Ефекти от приложението на невраминидазните инхибитори:
- Редуциране на тежестта и продължителността на заболяването с 0,5-1,5 дни;
- Редуциране на честотата на усложненията (otitis media, синусит, бронхит, пневмония и др.);
- Редуциране на честотата и продължителността на хоспитализациите, използването на антибиотици, смъртността.