Излзването на празниците за политически, и корпоративен ПР е стара техника. Понякога даже е ефективна. Но както при всичко на този свят, прекаляването с нея, става отблъскващо.
Време коледно е. Време е за празник в християнския свят. Време за благотворителност: кампанийна, шумна, служеща за евтин и най-вече лесен за реализиране PR. В нашия случай и лишен от каквато и да било креативност. Особено натрапващ се е този факт, когато времето празничното време съвпада с време предизборно.
Де каквото има политик хуква да посещава благотворителни прояви, да се снима със страдащи и болни деца и да бие в гърдите, показвайки щедро колко е съпричастен
Демонстрацията на християнски добродетелното състрадание и приятелско отношение би била не лоша техника за реклама, даже симпатичен PR-би бил, ако не беше толкова некреативен и ако не използваше страданието, детско.
Не че има лошо, ама голямата показност малко в повече идва. Та нали в Светото писание имаше едни текст за лявата и дясната ръка, сещате ли се за него, все пак празникът освен козуначен е и християнски.
Използването на борещ се за живота и здравето си малчуган за извратена форма на политическа реклама не само е проява на лош вкус, но е белег на деградация. Ако всичките снимащи се политици със страдащите деца и преглъщащите болката от ситуацията, в която са попаднали родители, отделяха поне една своя заплата, в касичките за лечение на децата биха се събрали повече средства.
Иначе празникът наистина носи доста поводи за ПР. За да бъде той успешен е нужна и малко повече креативност от благотворителни концерти и захаросани снимки.
Л. Седевчева