Източник на снимката: internet Този текст не е добре да бъде четен от тийнейджъри, абитуриенти, дори от студенти с незавършен минимум трети курс. Ако си мислите, че между редовете ще блесне насилие или дрога- грешите. С тях подрастващите отдавна са свикнали. В текстът ще се натъкнете на нещо много по-страшно. Той съдържа не само следи от опит за разбиване на мечти, той съдържа факти, които са в състояние са разрушат всякаква мотивация за развитие. Никой не иска да причини това на децата си, нали?!
След прочитането на следващите няколко реда на пух и прах стават критериите за каквато и да било нормалност в съществуването ни на територията, наречена България и най-вече на тази, наречена пернишка област. Картинката със сигурност не е само нашенска, но тук, днес и сега проста справка в работните места на местното бюро по труда провокира текста с абсурдността на родната реалност.
Оказва се че свободни места за квалифициран народ има, оказва се, че за заемането им се изискват куп познания и умения и че заемащият ги ще взима в най-добрия случай малко повече от човекът метящ улиците. Не, че има лошо да чистиш. Напротив. Всеки труд заслужава уважение. Е именно за уважението ми е думата. За какво уважение към труда да имаш някаква грамотност става дума, ако работиш в съда за около 550-600 лева. И ако длъжностите в правораздаването, макар и с изиаквания за някаква грамотност са за хора със средно образование, то случая в регионалния исторически музей в Радомир, направо „избива рибата”, както биха казали младите. За да работиш в музея се изисква висше образование по история, археология или културология. Все специалности изискващи бая четене, още повече познания и доста мозък, за да ги овладееш и да ги практикуваш, отговорно. Назначеният ще взима 460 лева, демек минималната работна заплата. Със сигурност човек за мястото ще се намери, със сигурнсост ще си има и диплома, но той едва ли би бил някой от отличниците по посочените специалности Няма де е и от онези, които са учили съвестно и биха могли да работят компетентно, защото уважението към собствените им усилия и познания далеч надхвърля 460 лева. Затова прекрачвайки прага на историческата институция не очаквайте много.
И не разпространявайте текста сред децата си. Те заслужават да имат своето образование. Нищо, че няма да бъде оценено тук. Все пак има терминал едно и две на летището.
Любомира Седевчева