Източник на снимката: архив- пресцентър-община Перник Плюскане и зрелище- това предстои в Перник през следващите дни. По площада вече се строяват търговци, а миризмата на скари се долавя от далече. Октомври е и е време за празници. На 19-ти миньорския град почита покровителя си св. Йван Рилски. Общината тази година се е погрижила с прилична програма. За младите ще пеят Криско и Тита, за по-възрастните рокаджиите от „Сигнал”. Фолклорът ще бъде в изпълнение на ансамбъл „Граовска младост” и гостите от Румъния и Украйна, със свои изпълнения на сцената ще се включат певиците Сорина Богомилова и станалата постоянно присъствие на всеки празник в Перник Ива Даидова.
Чалга тази година на Деня на града няма да има. Не защото музиклният вкус на перничани се е подобрил или организаторите са решили да култивират култура, а вероятно защото има цели четири дни дива чалга: сръбски, гръцко и прочие, много кебапчета, кюфтетa, плескавици и още повече бира и друг алкохол и разбира се опикан център от добре почерпените му обитатели.
Плюскане, пиене и чалга оказва се са достатъчно на повечето перничани, за да се чувстват щастливи. Показа го миналогодишното издание на чалга-скара тупурдията. Вероятно затова то се повтаря. Сумати народ ще се изсипе на площада, ще се нареди се за кюфтета и кебапчета край скарите и ще подгрее с подобаващо количество алкохол и неспирно ще се кефи на чалгата
Няма лошо хората да се забавляват, защо точно в центъра на града и защо Общината подкрепя начинанието е друга тема. Миналогодишното издание на проявата доказа, че малко пернишки търговци бяха разположили шатри със скари, защото наемите им се оказали непосилно скъпи Така от лакомията и пиянството на целокупното население се възползваха скараджии от близки градове, които можеха да си го позволят. Каква част от тези наеми са влезли в хазната на Перник и каква на организаторите, известни с предприемчивостта си музиканти, за обикновения перничанин не стана ясно, не че той се интересува де. На него му дай чалга и зрелища. „Не е луд този дето яде баницата, а онзи дето му я дава” е казал народът. В съвремеността максимата би могла да звучи като: „Заслужаваме съдбата си и дереджето на което сме” и явно това ни харесва.