info@glashatai.com 05:01 19.01.2019

Традицията ни и формите на нейната употреба


Традицията ни и формите на нейната употреба

Традиционно в средата на януари пернишко става най-гостоприемното място. Всички отварят домовете и сърцата си, Сурва е.  Лумва тежкият звън на чанове, грейва силния огън, за да пречисти, за да обнови, за да събуди земята за новото начало, за да даде живот на древният обичай отново и отново.

 

 

 

Мистика, огън, звук сливане на мрак и светлина, на ритъм и звук, всяващи страхопочитание и радост в едно. Това е  особеният магнетизъм на обреда по тези земи. Той  пресъздава  хилядолетната традиция, връща съвременния човек във митичността вековете назад, когато хората са били съпричастни с тракийските вярвния и с култа към Богинята майка и този към Слънцето. Времената , когато са се маскирали не, за да се покажат пред велики политици и представители на дипломатическия корпус, когато групите не са се надпреварвали за медийно внимание и пет минути телевизионна слава, са отминали отдавна. Хубаво е, обаче да съхраним идеята идеята на случващото се. Вярата и силата на този обред са ни съхранили през вековете. Съвременността, обаче е тази, която заплашва да ги погуби безвъзвратно .

Съчетанието на традиция и  съвременна действителност напоследък ражда ако не уродливи, то в най-добрия случай смехотворни явления. Обичаят в последните години се е превърнал в своего рода източник на блага, но не онези от природата, а тези ежедневните.

Вярно, че преобличането, част от което е слагането на маската води в друг свят. Сега обаче този свят е принизен до това, кой повече келепир може да  изкара .  Всеки сам намира начини и форми на употреба на древната и много красива традиция.

Водачите и най-запалените в групите често спорят кой е по-по-най-, но не по-по-най- в маскирането и разиграването на обреда, а в това да спечели: нещо материално, престиж, награда, пътуване в колкото е възможно по-далечни земи.

Политиците често ползват празника от една страна за да се покажат близо до хората, щото по тези географски ширини все сме пред някакъв избор. Мерят си и влиянието кой кое по-по-най величие ще завлече из някое село „да му покаже” чудото на Сурва на богата трапеза, обикновено.

Обикновени сурвакари и те душа носят,  и те искат да блеснат иначе защо по дяволите са надянали дрехи и ликове. Съвременните технологии помагат да се покажем, пък и да се изложим подобаващо.

Наскоро социалните мрежи обиколи репортаж на една от големите медии, показващ млад мъж, претендиращ за пазител на родовата традиция в правенето на маски. Няма лошо, ако човекът не се беше похвалил колко хора е довел в пернишко, за да сложат и те маските и не заяви, че преди това ги ограмотил, дал им четива, за да знаят. На горкия зрител му остана да вярва, че новите последователи на Сурва наистина са прочели нещо, щото героят на репортажа не спря да се нарича Кукер /каквито по тези земи няма/ и обяви гордо и на всеослушание, че гонел злото. Да, ама не.  Сурвакари не гонят злото. Обредът в чистия му вид  свързан с друго. Та нали в дружината им е и дяволът.Обаче папагалщината си е папагалщина „гоним злото” и „за здраве”, че така е по-лесно, да обясним пиянството и всяка година поставянето на рекорди по изпит алкохол и изядени кИфтета /на площада по време на фестивала/

 

 

 

 

 

 

Глупости подобни ще се наслуша и нагледа целокупния народ. Рекламата е велико нещо, обаче като с всяко велико нещо и с нея трябва да се внимава. В противен случай превръщаме традицията в най-уродливата форма на зрелище, а говорещите за нея има реална опасност да изглеждат като посмешища

 

 

 

 

 

 

Л. Седевчева


Публикувана на 08.01.2019


0 коментара