Искра Радева е една от най-впечатляващите актриси на родната сцена. Многостранният и талант и дава възможност да се изявява, както като актриса, така и като певица. Емблематичните й песни „Любов раздвоена", изпълнена в дует с Маргарита Хранова и „Добри познати" - с Михаил Белчев, са в златния фонд на българската музика. Искра е сред малкото хора на изкуството, които успешно съчетават творчески потенциал и бизнес умения. Преди 18 години тя създава театър „Искра и сезони", който днес има своите почитатели в цялата страна и е станал емблема за добър театър.
- Как сте?
- Ами добре, малко уморена. Предстои ни представление.
- Перничани ще гледат комедия (интервюто е взето преди представлението на “Лудории в съботната вечер” на сцената на Общински младежки дом).
- Пиесата е прекрасна, има награда за драматургия във Франция. С хумор и шега се пресъздават истински чувства, става дума за важни житейски неща- за самотата. Преди години много се говореше за т.нар алиенация на западния свят. Сега тя е част и от нашия.
- Вие сте режисьор на тази постановка. Как се работи с колегите Ви, с които си партнирате на сцената?
- Много хубаво се работи. Аз обичам тази пиеса и отдавна исках да я поставя. Взаимно си даваме идеи. Обсъждали сме ги. Това е колективна работа.
- А с музиката, какво ново на тази сцена?
- Тя е част от професията. Често шегувайки се казвам, че не знам дали на публиката и харесва да и пея, но на мен ми е много хубаво.
- Приятно им е, уверявам Ви.
- Дано! (усмихва се) Какво ново ли, готвим съвместен концерт “Любов раздвоена” с Марги Хранова по песента, която ни събра и с която спечелихме първа награда на Златния Орфей.
- Вие сте приятелки. Важно ли е това в работата?
- Не е важно, но определено допринася. Когато гледаш с някого в една посока това улеснява работата, разбирате се по-лесно.
.jpg)
- Животът Ви минава на сцената? Кой е първият Ви спомен, свързан с нея?
- Бях на шест години когато играх една от лошите сестри на Пепеляшка на сцената на английската забавачница. Голямо страдание беше, че не бях в ролята на Пепеляшка (смее се).
- Тогава ли решихте, че ще ставате актриса?
- Не знам кога точно съм го решила, но за друго не съм си мечтала. Свирих на пиано, танцувах балет, но си счупих ръката и така приключих и с двете. Може би баба ми- една невероятна жена, ме е насочила. Тя беше много красива и много духовна. Водеше ме минимум два пъти в седмицата на театър, кино, опера или оперета. Знаех цели арии наизуст. Вероятно тя е човекът, който ме е запалил за театъра.
- Изглеждате прекрасно. Бихте ли променили драстично външността си заради роля?
- Да разбира се, ако ролята го изисква. Правила съм го.
- За колко време, как изглеждахте и коя беше ролята?
- За един немски филм. Трябваше да съм с черна коса, а немците не искаха перуки и пребоядисах косата си, бях чернокоса докато траяха снимките. В “Женско царство” на Ст. Л. Костов съм била драстично смешна. В телевизионна постановка на “Макбет” играех главната вещица и изглеждах ужасяващо. Това са детайли от професията. Те не ме смущават.
- Нямах предвид само сценичен грим и прически?!
- До пластична операция не бих стигнала.
- Сцената е прекрасно място, но тя носи много слава? Как се пазите от прекалената популярност, как съхранявате личния си свят?
- Опитвам се да го пазя, но тук това е много трудно. Много са ни не етични т.нар. папараци. Преди време в разговор с известни турски актьори, те ми казаха, че са смутени от това колко драстични и нелицеприятни епитети се използват, от българската журналистика за известните хора. Казаха ми; “при нас това е невъзможно.”
- Нараняват ли Ви подобни неща?
- Свикнала съм. Знам, че всяко чудо е за три дни. Каквито и идиотщини да са писали, те отминават.
- Най-голямата “идиотщина” по Ваш адрес?
- Не знам дали е най-голямата, но преди години бяха писали, че имам извънбрачно дете от Петър Вучков. Много се смяхме тогава със съпруга ми. Викам си поне да бяха написали какво е, че да знам. Това са глупости, не обръщам внимание. Не чета жълта преса.
- Но винаги има “услужливи хора’, които информират.
- Да. Винаги някой ми казва (усмихва се)
- Да се върнем на темата за сцената. Превръщате театъра в бизнес преди 15-20 години
- Това е 18-ият ни сезон.
- Така де, как се съчетава актьорската виталност и чувственост с бизнес мисленето? Все пак това е бизнес.
- Вярно е това. Много точно зададен въпрос. Беше ми трудно да усвоя професията на мениджъра. Учих се в крачка. Практиката много ми помогна.
- Резултатът е добър. Как обаче го постигнахте?
- Да. Във всички градове си имаме една постоянна публика, която чака нашите представления и ги гледа с удоволствие и интерес.
- Публиката Ви е най-важна?
- Да за мен публиката е най-важната. Не се интересувам от това какво пишат критиците за нашите представления. Най-големият критик е публиката. Ако тя идва, значи представлението е интересно, на хората им е приятно да гледат.
За два часа забравят всичко в иначе трудният живот, откъсват се от ежедневния стрес, забравят проблемите и се потапят в друг свят.
(Тук трябва да призная, че разговорът започна да ми изглежда малко клиширан и леко рекламен. И както често се случва, действителността ме опроверга. На излизане от сградата на младежкия дом, когато си казвахме довиждане с Искра Радева и колежката и Милена Атанасова, ни срещна една жена. Спря се за момент, каза им: “Заради Вас съм тук. Много се радвам, че ще Ви гледам” и отмина. А Искра Радева се усмихна и каза: “ето за това Ви говорех”)
- За публиката театърът е вид бягство от действителността. За Вас самата бил ли е някога бягство?
- Не, работата ми винаги е била щастие.
Въпросите зададе Любомира Седевчева