Казват, че до бългрския казан в ада няма нужда от дяволи, ако някой надигне глава, другите ще се погрижат да го дръпнат надолу. Тази крилата фраза не излиза от главата ми, откакто разбрах, че някой се е опитал да хвърли съмнение за поредния български успех. Става дума за нашумелият в последните седмици разказ на Здравка Евтимова "Кръв от къртица" и включването му в учебник /сборник, алманах или както там се наричка книжката по която учат осмокласнците/ в Щатите
Преди дни журналистката Весела Седларска пише „Пръски от къртица”, твърдейки, че учебник по литература за осми клас в САЩ няма, следователно няма как разказът да е част от него. После друг сайт подхваща темата, за да "изясни" има ли или няма учебник за 8-ми клас в САЩ.
Каква е причината за писанията: дали тя се корени в пословичното ни нехаресване на нечий успех или рейтингът е бил по-важен от признаването му или причината е друга не знам. Това даже не е важно.
Лошото е, че текстът всява съмнение в доказал се авторитет и кара човек като Здравка Евтимова да се обяснява и да вади кореспонденцията си с издателите публично.
Малко са ни авторитетите в последно време, за сметка на това сме майстори на рушенето им. Това ни удря по и без друго липсващото национално самочувствие
„Кръв от къртица” в американския учебник е безспорен успех, с какъвто друг наш автор не може да се похвали Този успех, обаче нито е единственият, а може би даже не най-големият за авторката. Лично за мен повече трябваше да се шуми през 2005-та година, когато разказът „Васил“ беше един от десетте разказа, наградени в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC a „Твоят ред е” е един от десетте разказа, спечелили една от десетте равностойни награди на световния конкурс за разказ „Dix auteurs du monde entier“, Нант, Франция
Неведоми са пътищата медийни, обаче … и „Кръв от къртица” взриви популярността на Здравка Евтимова. Всъщност публикуването на разказа в учебник зад океана съвсем не е случайно Творбите и са познати зад океана и са част от много авторитетни издания там и не само. Разкази и романи на писателката са преведени и четени в 27 страни между които САЩ, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.
Авторката пък е носител на редица международни награди като: „Балканика”, специалната награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), с наградата за проза на английското списание „The Text“ (2000), с наградата на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с разкази „Bitter Sky“ (2003)
Хайде сега някой да пробва да опровергае и тяхното съществуване
Л. Седевчева