"Върви, народе възродени!” днес пак ще оглася националния ефир, площадите, училищните дворове и... станалите модерни напоследък социални мрежи. Българите пак ще празнуват буквите си. Кой както може: едни показно- официално и пищно, стигащо до пошлост, други само като поредният почивен ден, трети ще се впуснат в станалите модерни в последно време разсъждения за нивото на грамотност у учениците и за проблемите в образованието.

Не че темата за бълващото неграмотност образование, стигнало до 50-те лева за купена матура и скритият в бельото мобилен телефон не е важна. Както е важна и тази за докараният или по-скоро само докарал се до оцеляваща единица, често без необходимото уважение и себеуважение даскал, чиито интерес често се свежда частните уроци. Не е за пренебрегване и проблемът за затъващото в гонене на бройка студенти българско висше образование. Значим е и въпросът за спечелилите уважението по света наши учени и сеещи духовност таланти, които тук не сме оценили.

Само, че тези проблеми не се решават само и единствено с говорене, хеле пък в един ден, та било то и денят да е 24 май. Да, за тях трябва да се говори. По-важно е обаче  да се работи, при това не един,  365 дни в годината.

Денят 24-ти май трябва да се празнува, разбира се че трябва. Може даже да се празнува не традиционно, фанфарно и показно, може и без тематични излияния в социалните мрежи, може просто да се отбележи истински, духовно нали все пак е  празник на духовността. Дали  някой няма да се сети да го отбележи прочитайки  няколко странички от книга, ако цялата изглежда много. Не, не е нужно да се купува нова, може да се препрочете нещо старо. Или още по просто … прочетете и си дайте сметка каква голяма част от “Върви народе възродени” не знаете

Любомира Седевчева

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

 

"Върви, народе възродени,

 към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните

които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

 насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

 на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

 все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

 сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски

 

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]