info@glashatai.com 07:12 11.12.2019

Александра Сърчаджиева: Като дете се молех майка ми да не отиде на работа, а да си остане в къщи


Александра Сърчаджиева:  Като дете  се молех майка ми да не отиде на работа, а да си остане в къщи

Тя е талантлива, обаятелна и изключително харизматична актриса, много земен човек, винаги усмихната, дори когато в очите и има тъга. Тя е една от най-впечатляващите актриси на родната сцена и екран. Често я гледаме като водеща на реалити формати по телевизията. Тя е Александра Сърчаджиева.

 

  • Срещам Ви на 1 юни. работеща. Какво беше този ден в детството Ви?
  • Най-хубавия празник: забавление, усмивки, щастие, захарен памук и разбира се подаръци
  • Какво се различава вашето детство от това на София?
  • Моето детство няма нищо общо с това на София. Моето детство мина в тичане по улиците, крадене на праскови, череши от дворовете, в игри. Сега живеем в друг свят
    Те не играят на гоненица, не играят на криеница и ластик, не скачат на въже, но играят на телефони и компютри и аз смятам, че това е голям минус. Те някак си не могат да общуват На тях им е по лесно да напишат на смс „Здравей как си” или „обичам те”, отколкото да го кажат директно в очите. Това е като болест. Сядат някъде деца на масата и те не си говорят, а взимат телефоните,  което е много много страшно според мен

Влиза София с фотоапарат в ръка, с разрешението на майка и я питам

  • София, каква майка е Александра?
  • Мила, добра, всичко прави за детето си и да я ядосам ми прощава
  • Какво обичаш да правите заедно?
  • Да се разхождаме, да караме колела, да отиваме на почивка в Гърция и да си помагаме
  • Имаш фотоапарат, май обичаш да снимаш?
  • Отговаря ми Александра
  • Фотоапарат е подарък, Той беше мечта. Така, че сме сбъднали една мечта.
  • Александра, може и да  греша, но мисля, че играете първата си роля на 2 или 3 годишна възраст?
  • Да не грешите първата ми роля е на две  години и девет месеца,  играла съм във филм на Иван Андонов, малката Стела Благоева. Аз нямам спомен, т.е  помня  единствено една гора, един файтон, и едни бебета около мен. Така започна моята кариера. /смее се/
  • София е по-голяма от Вас тогава, но ако реши по подобен начин да започне кариерата и?
  • Тя е на 8 години. Истината е, че не искам тя да се занимава с тази професия, защото тя в нашата държава е много трудна.  Културата и изкуството са последна дупка на кавала. Хората по света влагат в култура, образование и медицина. Тук не е така.  Няма да застана никога на пътя и, така както моята майка не застана на моя. Пепа също не беше съгласна да кандидатствам в НАТФИЗ, искаше аз да уча право, но не застана на пътя ми. Така че и  аз няма да застана на пътя на моето дете, но се надявам много да стане банкер
  • Тя харесва ли вашата и тази на баща си професия?
  • Не. Тя не харесва нашата работа и е нормално,  на нея и е трудно да разбере защо вечер не е с мен, защо майка и е на работа събота и неделя и на празник, както е сега. Миналата година каза че ние имаме най-гадната професия на света и че не разбира защо баща и не е президент, а аз не съм зъболекар
  • Сигурно и на Вас ви е било трудно да разберете работното време на майка си, като дете
  • Да и аз съм минала по този път. Сега ми изплува един спомен, бях четвърти  клас , майка ми пътуваше до Правец всяка вечер за някаква шоу програма и аз си спомням, че съм застанала пред  иконата на Богородица и се моля. Тя попита защо се молиш Александра и аз отговорих моля се тази вечер колата да не дойде да те вземе и да си останеш в къщи Сега си давам сметка какво съм и причинила.
  • Фамилията ви е Сърчаджиева, а „сърча” означава част от счупено стъкло
  • Така ли? Не знаех.  Това обяснява  много неща които се случват в живота ми.
  • Как  събирате стъкълцата?
  • Трудно, много трудно. Наложи ми се да играя представление четири дни след  погребението на Иван и представлението няма как да падне защото беше пълно Това беше нещо ужасяващо за мен. Представлението е комедийно и аз знаех, че трябва  да разсмивам хората, докато душата ми кърви. Направих го. Беше болезнено . Във всяка професия може да си вземеш отпуск все пак на всички се случват тези неща, но в нашата- не. Единствено ако си умрял не излизаш на сцена
  • Сцената е хубаво нещо, но в случая популярността, която Ви дава ви пречи
  • Да. Целият ти живот е на показ. На практика нямаш личен живот. Реално ти не можеш да останеш със себе си Трагедията,  през която минаваме е публична.  Пишат се ужасни неща, на които аз не обръщам внимание, но ми се налага  да и обяснявам какво е жълта преса на София. Тя не заслужава това. Никой не го заслужаваСега когато приятели ме изведат някъде на вечеря и влезем в заведение- хората почват да ме гледат как ще се държа, което е много неприятно аз съм нормален човек. Истината, е че ми е трудно и е опитвам да не оставам сама
  • -Театралният сезон е към края си, но ви предстои нещо много интересно.
  • –Да сезона е към края си. Ние ще закрием варненско лято с „За какво ви е Дон Кихот” Това, за което ме пиртате е междубароден проект в Сатиричния театър. Пиесата е написана от македонец, режисьор е французи, с български актьори. Ще започнем репетиции през новия сезон. Премиерата се очаква да е в края на ноември. Мисля, че ще играя с Тео Елмазов
  • Имате ли си роля, която Ви е най на сърце?

- Всички роли си ги обичам, много си харесвам „Терапевти” и „За какво ви е Дон Кихот, ролите са много различни от всичко, което съм играла до този момент, обичам си „Укротяване на опърничавата”, която играя със Старозагорския театър. Слава богу до този момент имам шанса да играя все хубави роли

-Актьорската професия сигурно Ви помага в телевизията. Обратното валидно ли е?

- Д. Телевизията е  много голяма школа, особено живото предаване, защото  знаеш, че когато светне червената лампичка на камерата си ти и каквото се случи се случва пред цяла България и ти носиш отговорността. Страхотна школа. Много ми харесва да работя в телевизия, но не на всяка цена Отказвала съм много неща, защото смятам че не са за мен или не ми харесват. Трябва да има някаква хигиена, защото започваш да писваш, Аз е искам да стане така, че хората да имат чувството, че ако си отворят хладилника ще изскоча аз от там.

Интервюто взе Л. Седевчева


Публикувана на 02.06.2019


0 коментара