info@glashatai.com 01:14 19.09.2018

Маските падат


Маските падат

Тези дни в Перник шестваха страшни, смешни и причудливи същества. Шумно беше, шарено и цветно беше.  Мало и голямо, мъже, жени, деца, че и почти бебета бяха надянали маски, вързали са звънци и гонеха лошотията, нахъсваха се за победа или просто се забавляваха.

Градът беше маскарад, а маскарадът е тайнство. Тайнство на преобличането, на маскирането зад което прозира  дълбоко заложената, в човешката ни психика потребност,  да се отчуждиш от собствената си същност, да се влееш, да се слееш с тълпата, да бъдеш незабележим и в същото време ярък, привличащи вниманието образ.
Персонаж, надскочил собствената си сянка и станал други- различен: цветен, страшен, грабващ вниманието и любопитството на всички останали.

Тази, именно, потребност е разковничето на запазената с векове традиция, на видоизменената същност на прастарите вярвания, които стоят в основата на Пернишкия, пък и на всички останали, подобни, фестивали. Настоящите персонажи просто се забавляват. Те не са и чували за древният култ към Богинята Майка, нямат и понятие за Тракийски Дионис. Дори изречението “гоним злото” е просто заучена фраза.
Надяват маската и в този момент свалят онази другата- ежедневно социалната и светът е техен. Порядъчното количество изпит алкохол също подпомага този процес. Тогава именно маските падат

А хората представят истинската си същност. Понякога тя не се различава много от тази на множеството.

Л. Седевчева


Публикувана на 01.02.2015


0 коментара