Накриво ли дрънчаха кукерите? Малко ли наричаха болюбашиите, слабо ли се провикваха? Не знам. Вчерашният ден никак не беше добър. Май не успяха да прогонят злото, та чак убийство стана. И природните стихии не спряха, а ангажираните с потушаването им или поне с отстраняването на последствията не само, че не бяха станали по-организирани, но даже напротив.
Хиляди в града и областта, часове наред стояха на студено заради липса на ток. Множество блокирани на пътя между Перник и София бяха в безпътица. В други части на страната- бедствия, наводнения и смърт.
Единствената реакция на отговорните фактори, се изчерпва с глухотата им по отношение на телефонните позвънявания на граждани или най-много до дежурното “много работим-всичко ще е наред до часове”, колкото и да са те.
Страшно и тъжно е да се живее в тази държава. Най-страшното, тъжното и нелепото, е че сме я докарали до там. Професионализмът клони към нулата и стига дотам, че разчитаме на само и единствено на милостта на природните стихии, на късмета или на дрънченето на Кукери, Бабугери и прочие маскараден антураж.
Останалото си го знаем наводнения, липса на електричество, тръгнали на път без да знаят кога и къде точно ще стигнат. Всичкото това с кукерско дрънчене не се оправя.
Любомира Седевчева