info@glashatai.com 12:43 14.05.2021

Ще си останем с тебе верни


Ще си останем с тебе верни

Както Глашатай писа в Човек е жив, докато в сърцата на хората. Да си спомним за Христо Крапер публикуваме спомените на Нонка Кръстева за поета Христо Крапер. Днес той трябваше да навърши 75 години. За жалост си остана завинаги на 73, отивайки си от този свят на 20.04.2020г., дни преди рождения си ден.
Публикуваме текста без редакторска намеса. Отговорността за фактите и снимковия материал е на автора

 

 

 

ЩЕ СИ ОСТАНЕМ С ТЕБЕ ВЕРНИ

75 години от рождението на поета Христо Крапер

                                                                                                                      

            Христо Иванов Христов е поет, краевед, планинар, алпинист, футболист, преподавател, стоманолеяр. Произхожда от стария пернишки род Пърлеви, чийто егрек* се е намирал северозападно от хълма Кракра, над барутните погреби. Роден е на 22 април 1946 г. в гр. Перник. Къщата му е в стария квартал Варош, в подножието на хълма Кракра. Тук е преминало детството, юношеството и почти целият му живот. Не случайно той е нарекъл поетичния си псевдоним Крапер – от първите срички на името на воеводата Кракра Пернишки, което недвусмислено показва неговата привързаност, преданост и чувство за принадлежност към родния край и историята му. „Ще си останем с тебе верни, дори един от друг далек. Ти ще пребъдеш, роден Перник, от нине, присно и навек.“ („Перник – моят“) – тези думи звучат като обет към родния град и тяхната истиност е проверена от времето: Христо до края на дните си остана верен в творчеството и житейския си път на своя „един, единствен“, обичан, роден град...

            Баща му Иван Христов Ненков (10 март 1918 – 18 април 2008) е бил работник в стъкларския завод „Кристал“, а майката Девка Ерменова (29 дек. 1920 – 17 февр. 1991), родом от с. Яблотина, община Драгоман, обл. София е домакиня. Христо е най-голямото дете в семейството, следван от Лидия (1950) и Капка (1952). И двете са завършили икономически техникум в Перник и са работили по специалността си. Христо има брак с Мария Георгиева Панова (1949), медицинска сестра от гр. Белово, Пазарджишко, който се оказва неуспешен и не трае дълго. Имат две дъщери: Свила (1968), завършила езикова гимназия в Правец и от около 20 години живее в Канада и Огняна (1973), завършила за мед. сестра, която живее и работи в София. Тя има син Емилиан (2003).

            Основно и средно образование Христо завършва в Перник, (в VI ОУ и Първа гимназия), а висше във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, спец. „Българска филология“. Работи като снабдител в стъкларски завод „Кристал“ в Перник, възпитател в ТВУ (трудово-възпитателно училище), с. Враня стена, преподавател по български език в база за чуждестранни кадри „Качулка“ край Сливен, 16 години общо (преди преподавателската си работа и след това) като металург в Перник и Кремиковци.

             Като запален планинар и алпинист, той се е катерил както по най-тежките и сложни маршрути в нашите планини, така и в Карпатите, Татрите, Саксонска Швейцария и др. Бил е водач на много групи по планинските маршрути. Като млад е бил партньор и свръзка на Христо Проданов – първият български алпинист, изкачил Еверест и един от първите в света, направил това по най-тежкия маршрут без кислороден апарат. На него Крапер посвещава стихотворението „Очакване“ и „Балада за Христо Проданов“. Години по-късно (2015), във връзка с 35-годишнината от първото изкачване на Еверест от български алпинист, ще го предложи пред Общинския съвет за почетен гражданин на Перник с мотивите, че Проданов, освен че е гордост за цяла България е пряко свързан с нашия град. Той е работил

в МЗ „Ленин“ (металургичен завод, по-късно фирма „Стомана“) в мартеновото производство като началник смяна и топлотехник в периода май 1972 – ноември 1976 г. и е членувал в Пернишкия алпийски клуб. Предложението е гласувано и прието и Проданов е обявен за почетен гражданин на Перник.

            Крапер пише стихове от младежка възраст и печата в периодични издания на местния и централния печат и в литературни сборници и алманаси, предимно с патриотична тематика: за родния град, за героите на България:  „Перник“, „Перник – моят“, „На хълма Кракра“, „Мост „Табана“ (за обновения мост над Струма в началото на квартал Варош), „Знамето“ (за Самарското знаме), В Жеравна“, „Апостолът“, „Тъга по Дебелянов“, „Вечерни сенки“, „Светла песен“ (за Д. Дебелянов), за Ботев, за Паисий Хилендарски и др. Заради стихотворението „Насаме с Левски“ (1983), по случай 110 г. от обесването му е принуден да напусне преподавателската си работа и да започне в стоманодобивната промишленост  като чугунодобивчик на доменните пещи във фирма „Стомана“.

            През 1980 г. на майските дни на културата „Сливенски огньове“ в гр. Сливен печели награда на публиката „Златна лира“ за най-хубаво стихотворение – „Сию историю“, посветено на Отец Паисий.

            Като член на краеведското дружество в Перник, Крапер участваше с желание в дейността му: активно се включи в подготовката и провеждането на Националната краеведската конференция, посветена на 170-годишинната от началото на организирана краеведска дейност в България (29 септ. 2007) и на представянето на сборника с материали от нея (2008). Неговата тема бе за последните дни на Димчо Дебелянов „... В дни на много кръв и много смърт...“. В тихия двор в Копривщица, Крапер засади едно вишнево дърво, което специално донесе от поречието на Струма... Дейно участва и в организацията и провеждането на националната среща „Ден на краеведа“, на която бяхме домакини през 2010 г. Пътували сме заедно по краеведски и поетични срещи и участия: В. Търново, Мелник, Благоевград, Копривщица, Варна, Лесковец (Сърбия) и т. н. Когато не можеше да дойде Христо се интересуваше живо за протичането на събитието, а когато идваше обикновено присъстваше на официалната част и като индивидуалист рядко участваше в свободните разговори и дейности след това. Въпреки че беше пенсионер, той беше ангажиран човек, дори в някои периоди работеше на 2-3 места, предимно като пазач, съчетавайки времето и ангажиментите с творческите си задачи... Съдействаше на  дългогодишния си приятел, сливенския поет и издател Христо Батинков, който изготвяше карти на много градове от страната, придружени с пътна карта на България с илюстрации и обширна информация. За нашия регион издаде за градовете Перник (на която е и стих. „Перник – моят“), Радомир и Земен. За Крапер Батинков споделя: „Родолюбец в стиховете си, както и в проявите си като общественик Христо ще остане в паметта на приятели и почитатели с неподкупност, скромност, чистота и принципност в отношенията с хората, със своята всеотдаденост за съхраняването на род и Родина“. Работохолик, скромен, пестелив, без да парадира с каквото и да е, Крапер между другото понякога ми поднасяше страница от вестник с отпечатано негово стихотворение. Последните ни пътувания бяха до Благоевград на 20 февруари мин. год. (2020) за мероприятието, в памет на Красимира Кацарска (председател на Творческо обединение „XXI век“) и на 7 март – творческа среща на членове на обединението – последното ни виждане с него. Той пътуваше от нощна смяна от София и със същия влак продължихме. Умората беше изписана на лицето му, дори първия път не можа да остане до края...       

            Крапер се отнасяше отговорно и се отзоваваше, когато имахме някаква молба към него. Около 2000 г. като музикален ръководител в ОДЗ №14 подготвях празничната програма за официалното му именуване, и тъй като то се намира почти в полите на Голо бърдо, всички в колектива единодушно решихме името да бъде „Славейче“. По това време Христо работеше там като огняр и нощен пазач. Помолих го да напише за името стихотворение, което да бъде като химн на градината. Той прие и ни написа текст, а Михаил Добрев го композира и стана чудесна песничка за най-малките.

            Има стихове, които той отдавна е написал и дълго е пазил, без да ги предложи за печат някъде. Такъв е случаят със „Сред планината Люлин“, който ми предостави когато подготвях книга за Люлин планина („Залез над Люлин“). Въпреки че многократно го подканяхме да събере и издаде стиховете си в книга, той не реши и не се организира да направи това.

 

            Христо Крапер беше човек със здрав дух и здраво тяло. Докато не го покоси тежък мозъчен кръвоизлив. Влезе в болница за първи път в живота си и се раздели с него. Неговият земен път завърши два дни преди да направи 74 години – на 20 април 2020 г. В условията на изолацията заради пандемията, ние много късно разбрахме за кончината му. Посрещна ни четиристишието на пътната му врата:

                                                                              Когато няма да ме има,

                                                                              когато ще съм само сън,

                                                                              тогава със тъга незрима

                                                                              със този стих до вас да съм...

            Сега, в навечерието на 75-годишнината от рождението му с тези редове бих искала да почетем паметта му, с дълбоко уважение и благодарност за достойния му жизнен път, за прекрасните стихове, които е написал! И дано неговите близки подемат и съумеят да съберат в една книжка стиховете му, които са разпиляни по различни издания или стоят непоказани в тетрадките му. За да ги има за родния град и не само...

 

                                                                       ПЕРНИК

                                                               С табаните прашни,  мътната Струма,

                                                               зелената Кракра, голобръдския хлад–

                                                             ти си в душата ми – звъннала струна,

                                                               роден, обичан, светъл мой град.

 

                                                               Понякога мразя те – толкова болка

                                                               от завист и злоба тука изпих...

                                                               Но детството литнало – лека двуколка –

                                                               още потрепва във песен и стих.

 

                                                               Солената пот – пред пещи, на станове

                                                               дето метала лях и ковах...

                                                               Мои скъпи, опазени храмове –

                                                          труд и приятелство, с гордост, без страх.

 

                                                          Задълго те губих. Раздялата тягостно

                                                          зазиждаше сякаш душата в стени.

                                                          И самотата провърташе място

                                                          в дългите мисли – за грях, за вини.

 

                                                               Където да бях – все тук се завръщах.

                                                               Свети среброто в моите коси...

                                                               Чака ме старата бащина къща,

                                                               тя ме спасява от всички лъжи.

 

                                                               ...Пак съм застанал на Кракра, над Струма

                                                               с тъга във очите, в гърдите с пелин.

                                                               Ала в душата ми – звъннала струна –

                                                               ти си, мой Перник  – само един.

 

                                                                                                               „Перник“, сп. „Перник“, кн.1/2003

* след Освобождението (1878) Перник е бил малко, бедно селище, състоящо се от егреци, разхвърляни по цялото му землище и в тях жителите му са живели в патриархални родови задруги

 

март, 2021 г., гр. Перник                                                                  Нонка Първанова Кръстева

                                                                                                      сн. Нонка Кръстева и Христо Батинков


Публикувана на 22.04.2021


0 коментара