Източник на снимката: БНР
През 2003 г. "Проектът за човешкия геном" влезе в историята, като секвенира 92% от човешката ДНК. Но в продължение на почти две десетилетия учените се бореха да дешифрират останалите 8%.
Причината учените да се затрудняват с този дял човешката ДНК е, че тя се състои от често повтарящи се участъци от веригата, което затруднява значително опитите ДНК да се нареди в правилния ред посредством предишните методи за секвениране.
Сега екип от близо 100 учени от консорциума Telomere-to-Telomere (T2T) за пръв път разкри на 100% човешкия геном.
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Никола Кереков, молекулярен биолог и доктор по имунология, научен комуникатор и един от организаторите на "Рацио" - платформа за комуникация на науката, чиято цел е да представи науката и нейните постижения на разбираем човешки език:
“Интересна новина, която вече е на европейска територия, е стартирането на един нов европейски проект, който се нарича ““1+ милиона европейски генома” (1+MГ). В рамките на този проект се предвижда да се секвенират напълно 1 млн. генома. Това са геномите на 1 млн. човека, от всички нации и популационни групи на континента.
Включени са 21 държави, сред които е и България. Крайната цел е да се направи една истински представителна извадка за Европа. Целта на това изследване е то да се използва за медицински и научни цели.
Българите ще се включим с 1000 генома, за които ще се набират доброволци, основно от София и Пловдив, но и от други градове.
Освен, че ще се иска да се направи едно пълно секвениране на българския геном и да се включи в общата картинка на паневропейския, ще се търсят в тези данни и генетични маркери за различни заболявания, включително редки генетични, ракови заболявания, съдечно-съдови, невродегенеративни и т.н. Данните имат и практическа употреба.“
“Съвсем наскоро беше обявено, че пълният човешки геном е секвениран. За целта са използвани нови методи за секвениране, използвани са по-дълги участъци, той е секвениран на едни по-големи парчета.
Ако си представим човешкия геном като един пъзел, очевидно, когато пъзелът се състои от множество по-малки парчета, той би се наредил много по-трудно, отколкото, ако се използват по-големи парчета, както са в детските пъзели, които са с огромни парчета и съответно пък биха се направили и много по-малко грешки.
Точно това са направили учените, разработвайки подобна методика. С помощта на тази методика те са разкрили последните 8% от този геном, който се състои от 200 млн. бази.“
Източник bnr.bg