Източник на снимката: vsekiden.com Фейсбук светът е голям и приятели дебнат отвсякъде. Сядаш в кафене на центъра и от съседната маса неволно чуваш: дай да се таг-нем, че пием кафе тук. Разхождаш се край красиво място, а хората преди да са се насладили на гледката бързат да се щракнат. Не, не за спомен- за фейса. Социалните мрежи не само навлязоха, но и завзеха по някакъв своеобразен начин битието ни. Феноменът социална мрежа се превърна във важен инструмент за комуникация, удоволствие, средство за популяризация на никому неизвестни и известни с това, че са известни личности, места, събития и прояви.
Така, някъде в гоненето на максимален брой приятели и преди съвсем да сме се отдалечили от себе си, т.е. от истинската си същност в стремежа да се съберат колкото се може повече на брой палчета и без значение постнатата мисъл чия е и снимката дали е запечатала истински красиво преживяване или е правена само за да те видят във фейса къде си бил. Та някъде там, в тази паралелна виртуална реалност възникват въпросите за “приятелите-непознати”, “приятелите”- колеги, че пък и шефът-“приятел”.
Приятелите-непознати, в повечето случаи си остават такива. Разбира се, че има изключения, в които хората от този списък стават близки и в реалността. Те, обаче са по-скоро изключение, отколкото правило. В тази групичка са и демоните. Тези, които в реалността може да застрашат останалите. Примери в крими-хрониките- достатъчно. Все пак и те са изключение, потвърждаващо правилото за безопастност. Повечето са просто списък, с който комплексирани люде повдигат самочувствието си.
Интересни са групите на “приятелите- колеги” и “приятелят- шефът”. Да прекрасно би било всички да те видят, че и имоджово някак си изглежда големият boss ти е приятел във фейса, а и няма нищо лошо е да бъдеш приобщен към екипа, включително и във Facebook Много фирми използват мрежата като корпоративна стратегия. Така те не само разрастват страницата на компанията в мрежата, но я и популяризират.
Само че има и съвсем не са рядкост компаниите, които използват социалните мрежи за набиране и селекция на персонала. Вече се превърна в практика HR-ите да проследяват профилите на служителите си. Така, че ще не е зле да се внимава с активността в работно време. Не е добре нито шефа да ви вижда фейсбук активен, когато се предполага, че трябва да работите, нито онези, които отговарят за персонала и разпределят заплатите, нито дори колегите. Защото понякога тази безобидна на пръв поглед виртуалност може да изиграе неприятна шега в истинската реалност. Вече има наказани, че и уволнявани за снимки във фейса. Не отдавна един зам. министър беше освободен след като снимка от бар стана публично достояние.
И още нещо, което трябва да съобразите преди да се сприятелите с колеги и шефове, това са всички снимки, постове или шарнати страници, които биха ви представили в неблагоприятна светлина.
За щастие в настройките има възможност за прецизиране на споделянията, така, че големия, ако изобщо ви обръща внимание сред всичките си няколко хиляди friend-чета да си направи най позитивните изводи за Вас.
Любомира Седевчева