Огромна и безспорна е нуждата енергийна ефективност на старите сгради, от конструктивно обследване и укрепване, особено в Пернишко, също. Във всеобщата информационна кампания също няма нищо лошо. Само, че с натрупването на разясненията и въпросите стават все повече.
Ситуацията буди интуитивни асоциации с знаменитата комедия на Владимир Янчев “Топло”. Във филма всички бяха постигнали съгласие за нуждата от топлина, но после нещата някак се объркаха и …добиха трагикомичен характер. По отношение на необходимостта от саниране също всички са съгласни: необходимо, важно и наложително е. А фактът, че е безплатно би трябвало да е допълнителен бонус, ако не бяхме в България и не знаехме, че безплатен обяд, няма.
Документацията е факт, а цялата администрация: държавна и местна се надпреварва да обяснява колко всичко е по-по-най- и да отговаря на питанията на инициативните граждани. А те- въпросите стават все повече и повече. Като се започне от критериите за минимална бройка на жилищата в сградата, мине се през въпросите около сдруженията, които са юридически лица, но отговорността, че и правата им ще се простират само и единствено до там да бъдат регистрирани и да сключат договор с общините и се стигне до енергийното обследване на, от което зависи всичко. И ако то е горе- долу ясно, то конструктивното такова и евентуално укрепване е една огромна питанка, особено за перничани. Все пак преди две години преживяхме трус с магнитут почти шест по Рихтер. И без значение дали го признаваме или не в този град сградите наистина са със сериозни конструктивни промени. И някак естествено възниква пак въпроса за специалистите и средствата.
”Топло” имаше общо взето щастлив финал. Дано и програмата по санирането- също.
Л. Седевчева