info@glashatai.com 01:40 27.06.2022

Здравка Евтимова: Вълчето време е преходно


Здравка Евтимова: Вълчето време е преходно
  • В навечерието на 24-ти май изненадахте почитателите си с нов роман „Резерват за хора и вълци”. Хората или вълците се нуждаят от  резервати?
  • О, те са едно цяло. За мен човекът е сплав от човешко и вълче, от мрак и светлина, ако изхвърлим едното ще остане  половин човек. От   човека зависи  в какво ще превърне в мрак или светлина, в   спокойна нощ, в която да възстанови силите си или в меч с който да нарани други хора.
  • И все пак кое е повече вълчето или човешкото в превратното време, в което живеем?
  • По време на буря когато една река приижда, водата на повърхността  и носи мърсотия, сухи клони, кал,  Това е само на повърхността. Когато тази вода оттече остава бистрото, чистото, онова, към което всеки се стреми.
    Така е и с нас  в бурята, в която живеем. Има го вълчето, стремежът да властваш, да трупаш богатства. Това може да се осъществи,  но това  в крайна сметка унищожава  душата и ще отмине. Вълчето е горният слой, вярвам, че всеки се стреми към бистрото и чистото
  • Аз се интересувам как човек се превръща във вълк и какво му струва това. Човешката природа е да вземе  от по-слабия, но взимайки крадейки,  обсебвайки  той обрича себе си на загниване. Човек  не е създаден непрекъснато да смазва някого, човек е създаден да търси усмивка, разговор. Убивайки убиваш бъдещето си
  • Струва ми се, че сякаш сте склонна да извините лошотията?
  • Не,  не я  извинявам, приемам я като  временно състояние. Когато някой ме е обиждал /случвало се е/ той дълго не е могъл да остане с тази обида.Много ценя думите изречени по врене на гняв. Когато човек е ядосан той е откровен, а откровеността е нещо безценно. В такива момент виждаш истината за този човек. Дали ще си остане вълк?! Не. Няма. Вълчето време е само един период
  • Не продължава ли прекалено дълго този период?
  • Може би,  но колкото по-дълго продължава толкова откривам качества на хората които не са се превърнали във вълци и ми е по-интересно да гледам как човек от вълк става човек. В тази трансформация  има колкото трагизъм, толкова и красота. Добротата и таланта избуяват дори и захвърлени в калта. Тя изсъхва и се почиства
  • Това е петият Ви роман. Във всички главните герои са жени. Сякаш градите повече женски образи? Защо?
  • Обичам всичките си герои. Не ги деля на главни и второстепенни. В книгите е като в живота- срещаш  някого  за малко, но той така  осветява живота ти.  
    Градя всички образи в книгите си еднакво усилие и удовлетворение. В романа има героиня доста инатлива, опърничава и друга- дори противна. И техните образи са изградени с любов
  • А родният Перник- има ли го в романа?
  • Има го разбира се, но не като територия. Има го  в  черти у героите. Има  хора, които съм виждала, които съм усещала, с които съм общувала и за тях съм мислила, че биха се развили в една или друга посока. Това разбира се може и да не се е случило, но аз така съм го видяла.Няма как да го няма родния Перник.Аз живея тук, чувам виждам всичко, дори когато търся тишина чувам шума: на хората,на влаковете.
  • 24 май е. Освен ден на писмеността ни е ден и на просветата. Ваши разкази се изучават в САЩ и Дания. Въпреки, че учениците там нямат подобен празник, какво бихте им казала, ако имахте тази възможност
  • Бих им разказала за този ден. Бих им разказала за децата от Лом, които са преписали първата ни история „История славянобългарска със старобългарски букви. Инициативата е на читалището и носи особено вдъхновение.
    Често се срещам с ученици тук в България. Наскоро бях в Брезник
  • Какво казахте на децата там?
  • Говорихме си за ценността на времето. Споделих им, че загубеното време не се връща. Апелирах да го използват, да учат, да трупат знания, защото това никой никога не може да им вземе. Дадох пример със себе си. Преводач съм, мога да присаждам дървета. Това никой никога не може да ми вземе и това ме храни.
    Парите са преходни: губят се и се печелят . Ако сега съберат знания и умения където и по света да отидат, ще се справят
  • Мислите ли, че Ви разбраха? Вие сте пример в това отношение: българка,  талантлив писател, чиито разкази изучават американчета и датчани, но не и българчета?
  • Е, нека минат ситото на времето. Може би някой ден.  Казаха ми, че и тук се ползват за изпити: „Обувки” и „Кръв от къртица”. Ще вземат покрай тези изпити да ме намразят децата преди да са ме прочели
  • Утре представяте „Резерват за хора и вълци” в София? В Перник- кога?
  • Скоро, надявам се

 


Публикувана на 24.05.2022


0 коментара