Иван Дяков е изключително самобитен певец, чийто индивидуален стил и сценично присъствие го любимец на поколения българи. В репертоара си има над 1000 песни от различните етнографски области на България, както и много от обичаните балкански хитове.
Иван Дяков беше гост на Илинденския събор в пернишкия квартал Мошино.
- До преди минути пътувахте за участието си в Перник. Каква музика звучеше в колата Ви?
- В колата най-често звучи радио и каквото пуснат по радиото.
- А коя е музиката, с която си почивате?
- Обичам хубава музика. Слушам много поп, обичам българската естрада. Понякога слушам класика.
- Когато празнувате с близки и приятели, какво пеете? Какво Ви молят да им изпеете?
- По тяхно желание пея повече авторски песни. Народните, които и те знаят пеем заедно. Най-често съпроводът е акордеон.
- Как се ражда една песен, от какво?
- Ами трудна работа е. Обикновено се вдъхновявам от случка или хубав текст, случвало се е да е по поръчка. Ще Ви призная, че много внимавам когато избирам песните си. Гледам да ми лягат на мен, на разбирането ми, на душевното ми усещане хубава песен. Когато аз я почувствам и кажа, това ще стане, обикновено се получава.
- Познавате я, от пръв поглед?!
- Да, разбира се, познавам.
.jpg)
- Роден сте и сте израснал между две красиви и характерни с хубавата си музика планини: Родопа и Пирин. Сякаш повече Ви тегли към пиринските песни. А може би греша?!
- Да, там съм роден. По-голямата част от професионалното ми развитие е минало в Пиринско и това е нормално. Аз имам и огромен Родопски репертоар, който изпълнявам с удоволствие. Пея песни от всички фолклорни области. Все пак имам почитатели навсякъде в България. Много пътувам и гледам домакините винаги да са уважени с музика от техния си край.
- А любима песен? Не казвайте, като децата са?
- Любими са ми авторските. Имам разбира се една, която ми е най- на сърце. Това е “Стар мерак”. С нея преди години се явих на “Пирин фолк” и така тръгна кариерата ми. Това е песен, която се знае в цяла България. Някои не знаят кой я изпълнява, но песента се знае и се пее.
- Споменавате “Пирин фолк” имате доста награди от този фестивал, а и от други. Коя Ви е най-ценната.
- Наградата не винаги е определяща. Имам песни, които не са сред спечелилите награди, но са много обичани и търсени от публиката. Наложили са се без награди, станали са хитове, така да се каже. Като фолклорната песен “Кате, Кате”.
- Споменавате фолклора, смятате ли, че ние българите си го ценим достатъчно?
- Носим си го, в нашето ДНК е. Каквото и да си говорим няма тържество без българска народна музика. Това е нещото, което ни кара да се хванем за ръце и да танцуваме и ни прави по-силни. Това е традицията, която ни е съхранила.
- Как гледате на станалото модно напоследък съчетание между български фолклор и хип-хоп или латино?
- Ами като на нещо не нашенско и далечно от душевността ни. Не сме латиноамериканци, нали. Ако текстовете не са на английски, дори не разбираме за какво става дума.
- Май не бихте играли хоро на такъв тип музикално съчетание?!
- Не, разбира се, че не бих. Абсурдно е.
- Осъвременяването не е ли част от развитието на фолклора?
- Да. Бихме могли да го развиваме с модерни аранжименти, с по-различно звучене, което да е върху нашенската си музика. Това привлича младата публика, но … хип-хоп- не.
.jpg)
- Споменавате младите, Вашата дъщеря уверено върви по стъпките Ви. Не се ли притеснявате от неизбежното сравнение помежду Ви?
- Тя сама избра този път. Не съм я насилвал, но и не съм я спирал. Работи с желание, интересува се много и опитва да изгради собствен стил. Търси малко популярни или не популярни песни, които да направи свои. Пее и песните на световните поп- звезди.
- Сцената е мястото за работа, както на Вас, така и за Ивана, но сцената е и слава. Как се пазите и какво съветвате нея?
- Славата може да е опасна. На много хора тя не понася. Разбира се младият човек се блазни от възможността да бъде харесван и хвален. Аз се опитвам да приземявам дъщеря си в това отношение. Съветвам я да се държи нормално и приятелски с хората и да не пренебрегва здравословната дистанция, която винаги трябва да съществува. Трябва да има баланс в тези отношения.
Всички сме хора на тази земя. Тук няма звезди. Винаги съм казвал, че трябва да се държиш с хората така, както искаш те да се държат с теб.
Въпросите зададе: Любомира Седевчева
Още за Илинденския събор на:
Съборът в Мошино- смесица от звуци, багри, аромати и разговарящи с хората, политици /Снимки/