Източник на снимката: читалище С наближаването на Нова година в пернишко и не само тече трескава подготовка за маскарадните игри. А след тях и за фестивала „Сурва“, който през следващата година ще отбележи своето юбилейно 30-то издание.
Какво е усещането за „Сурва“ на човек не пропускал нито едно издание от 70-та година до сега и който е бил в журито на фестивала попитах Стайко Гамбезов. Той е част от кукерската група на село Дъбене, Карловско и председател на читалищното настоятелство. Пенсиониран военен, развиващ малък биззнес и горящ в традицията и често подпомагащ я за да се случват хубави събития.
-Г-н Гамбезов, разбирам, ше сте участник в пернишката „Сурва от 74-та година
- От 70-та не сме пропускали
- Как се промени „Сурва“ от ваша гледна точка?
- Беше единственият празник, за който се готвехме месеци наред. Помня, че в началото не беше всяка година, в един момент беше през четири години. Имаше време, в което се провеждаше на стадиона.
- Помните ли първия път, в който дойдохте в Перник? Какво беше първото Ви впечатление?
- Прекрасно беше, весело беше. Спяхме безплатно. Помня, че ни настаняваха в училища Раздаваха безплатна храна. Имаше голямо уважение към съставите и добра организация
- Разкажете случка, която винаги ще помните?
- По време на второто или третото ни участие се появи репортерка, която попита за тежките хлопки, които тежат много. Един от нашите мъже каза, че сме расови мъже, затова те са толкова тежки. Беше глупав отговор, на който много се смяхме и помним до сега.
- Наистина не е ли прекалено тежко?
- Тежко е, разбира се средно 50-60 кг., но и меракът е голям. Това е тръпката
Нашият обичай е различен от вашия. Старчов ден му викаме и е няколко дни: понеделник, сряда, петък и неделя. Неделята се казва развала. Маската не се сваля през тези дни, може да бъде свалена в неделя. Старчовден е между местна и сирна неделя
- Мислите ли, че слагайки маската, не сваляте другата маска- на социума
- Има нещо такова
- Вие сте журирали, какво е да гледаш празника отгоре от трибуната?
- Това е като да си на футболно игрище отбора, на който симпатизираш да вкара гол. Това ги радва, това ги крепи Няма по-голямо вълнение
- Имах предвид, че журито обикновено търпи критики от разочаровани групи
- Има разочарование. Не може всички да са печеливши
–Били ли сте разочаровани от нашия фестивал?
- Разочаровани не, но имам една единствена препоръка, ако може така да се направи организацията, че да не се чака толкова. Чакали сме по 4 часа в студа и с 50 килограмови звънци. Трудно е
- Идвате от години в Перник. Успяхте ли да създадете приятелства тук?
- Много. Имаме контакти с други колективи. Бяхме поканени и в Батановци, където ходихме . Перник е трамплин. Там виждаш много и много те виждат. След фестивала много са ни канили на участия. Ние каним по-малко и това ми е болката. Просто такава е ситуацията. Нямаме подкрепа от местната власт
- Много ми се ще в едно изречение да изразите Вашето лично усещане за фестивала „Сурва“
- Вълнувам се, очаквам го много. Перник е място където се виждат неща, които ги няма другаде. Има групи и от България и от чужбина,
Това е трамплинът. Ако един колектив не участва там, няма кой да го познава. Уникален фестивал
Въпросите зададе Любомира Седевчева
Снимки: читалище "Христо Ботев", село Дъбене