Денят на шегата 1-и април има древноримско начало. Неговото отбелязване било свързано с пролетното равноденствие.
На 25-и март – денят на пролетното равноденствие, древните римляни чествали веселието, шегата и радостта. Това бил празника на доброто настроение наречен „Хилария” с апогей почитането на богинята Кибела – майката на боговете. В аналите се споменава за игри, шеги и маскиране, пише БНР.
В днешно време, денят на шегата 1-и април в Италия се нарича „pesce d’aprile” и буквално означава "априлска риба", но не може да се твърди, че понеслият шегата се е хванал като риба на въдица. Това наименование на празника идва от френски език с приемането на Грегорианския календар през 1582г. Дотогава, в Европа Нова година се посрещала между 25-и март и 1-и април. Във Франция не били съгласни с промяната и си правели подаръци по стария обичай, но от празни кутии - т.е. обръщали го на шега свързвайки я с израза „априлска риба”. Защото, според легендите в началото на април трудно се ловяла риба и рибарите били взимани на подбив.
За доброто им настроение, в Неапол на 1-и април им подаряват риба от шоколад.
В България се шегуваме за добро настроение и усмивка, опитвайки се да погледнам на действителността откъм веселата и страна.
Нека и днес да се пошегуваме с някого, че такава е традицията или просто да се надсмеем над себе си.
В Глашатай споделяме онази мисъл на Чудомир, че Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж.