Във време като днешното когато Духовността е особено важна, за да се съхраним и да продължим предизвикателствата на не лекото ни битие, ние българите отбелязваме Деня на Духа. Отбелязваме го точно както сме свикнали: с шумни ученически шествия и суетни церемонии по награждаване на заслужилите сред най-заслужилите. Отбелязваме го така както всеки намира за добре според собствената си потребност от книги, култура и духовност. Отбелязваме го кой колкото може да пише и колкото желае да чете (според проучванията- никак) на БЪЛГАРСКИ език!
Сред пищността на церемонии разни, пир на суетата, гъделичкащ егото на сноби разни и не оценяващи, а обезценяващи труда на истински даскали и творци сякаш загубихме същността му. В края на днешния 24 май социалните мрежи ще са пълни с почитатщи паметта на първоучителите, която според разбиранията им ще измерва със снимка пред портретите им или заедно с още стотина на градска трибунка и поредна грамота, със съмнителна стойност.
Дано в края на деня, да има и хора прочели нещо стойностно, послушали нова красива музика или изгледали спектакъл.
Днешният празник е празник, на онези, които кътат ревностно в сърцето си спомена за първата научена буквичка и първата книжка, които помнят първия учител!
Днешният ден е на учителите, на творящите култура!
Днешният ден е и на онези, които не могат без нея!
Честит празник на онези, които знаят не само „Върви народе възродени”, но са чували и за Стоян Михайловски и Панайот Пипков
Честит празник на всички, които в ежедневието си намират време за хубава книга и на онези които могат да кажат и изречение от четивата, с които ще дефилират на днешния ден в Перник!
Честит празник на всички, които наистина съзнават днешното празнуване