Да се родиш на определено място е съдба. Да продължиш да живееш там, обаче е избор. Ходещите върху земите на славния Кракра имаме честта и привилегията да носим във вените си храбростта и смелия дух на предците, правейки трудни избори, водени от предопределението да се родим тук. Решението да продължаваш да живеем тук, въпреки трудностите и неволите на ежедневието, въпреки челното място по запрашаване на въздуха и мърсотия, което държим от години, въпреки на места подкопаната земя, която потъва ежедневно и заплашва да ни погълне или е безразсъдна смелост или особен вид любов към родното или част от характера ни на перничани.
Да си перничанин и да носиш местните нрави е хубава емоция. Емоция, позволяваща ни да носим с достойнство укори и подигравки, родени от невежи стереотипи и глупави предразсъдъци. Това е добродетел, позволяваща ни да осъзнаем, че както никой не е по-голям от хляба, така и ние не сме по-големи от винкела и кюмюра, не за друго- просто години на ред това е било хлябът ни. Това е и качество, позволяващо ни да се издигнем над нещата и дразнещо позитивно да се усмихнем на още по-дразнещо тъпи вицове и с иронична усмивка и удоволствие да разказваме забавните. Да приемем, че сме “ГоУфове”, станали синоним за лошо шофиране, макар от години статистиките да показват, че предпочитаната марка коли от нашего брата е друга, а полицията да отчита положителна тенденция на пътен травматизъм.
Такива сме ние ПЕРНИЧАНИТЕ, продължаващи да живеем върху земите на славния войвода, правейки ежедневните си трудни избори, пътувайки на километри за да изкараме прехраната си, борейки се със зъби и нокти, за да оцелеем, но оставащи тук.
Това е решението ни, на всекиго личното и общото. Всяко решение трябва да се уважава, а трудните да се адмирират.
Затова- адмирации за всички ни, съграждани!
Честит празник, наследници на Кракра!
Нека Св. Йоан Рилски да ни закриля!
Любомира Седевчева