Днес се навършват 150 години от гибелта на Левски. И както си му е редът всичко живо се сети за него и делата му. Изложби, концерти, поклонения, снимки и цитати, някои по-добре подбрани, други изтъркани и неуместно употребявани, ни заливат отвсякъде. Де каквото има политик държавник упражняват ПР-ите си в съставяне на речи по повод трагичната гибел и в знак на почит и уважение към Личността.
Че е важно да говорим за Левски, да си спомняме делата му, да си вадим изводи- важно е. Апропо такъв тип национално говорене за героите е поучително, само ако не е по повод или и за ден. Това, което сега се случва няма нищо общо с националния идеал, още по-малко с почитта към героя. То е вид кампания, ПР- призиви, то е всичко друго, но не и поклон от признателност
Успокояващото, всъщност изобщо не е успокояващо, цинично и лицемерно е, но всичкото това говорене и писане ще приключи с края на утрешния ден, за да се развихри с пълна сила след година и отново за ден.
"Дела трябват, а не думи" уважаеми патриоти за един ден!
Любомира Седевчева