Източник на снимката: личен архив-facebook профил Проф. д-р Спаска Зафирова е един от онези наши съвременници, с които винаги е удоволствие да разговаря човек. Тя е събрала в себе си не само научното познание по философия, но и естествената човешка мъдрост, която подарява деликатно и ненатрапчиво във всеки разговор. Зафирова е перничанка. Завършила е Философия и Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски” Преподавател е по "История на философията", "Философия на науката" и "История на цивилизациите". Зафирова е ректор на ТК "Любен Гройс" и любим преподавател на студентите в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" София
- Правим това интервю няколко дни преди Коледа. Читателите на Глашатай ще го видят по празниците. Какво е празникът, проф. Зафирова?
- Празникът е онази надежда и топлина, че ще се видиш с близките си, че ще споделиш с тях, че ще се почувстваш онази характерна топлина, която зарежда. Празникът, този бляскав чакан и зареждащ е повод за подаръци. Той е уникален, различен, но винаги пълен с топлина.
- Не го ли превърнахме в голямо тичане по хипермаркети и голямо пазаруване?
- Да. Така е. Всеки празник трябва да се обгрижва. Полагат се грижи, пазарува се, полагат се усилия той да бъде приятен. И понеже ние българите празнуваме на трапеза, около нея на празник се събират близки хора, а това по принцип предполага пазаруване готвене и приготвяне на вкусни гозби, за да посрещнем близки.
- Това е така. Но само в хранене сякаш превърнахме и Коледата и Великдена?
- В какво ние превръщаме празника е друг въпрос. От известно време всички чуваме, че е Коледа, но никой не споменава Рождеството и раждането на Спасителя. Това сякаш е част от загубата на смисъла на празника. Децата знаят, че на този ден Дядо Коледа носи подаръци, по- големите знаят кой купува подаръците. Малко са тези, наистина много малко, които знаят какво празнуваме. Повярвайте ми проверила съм го лично в контактите си с гимназисти и студенти.
- Това, което казвате е много тъжно?
- Да тъжно е че губим духовните си ценности. Тъжно, е че много малко хора се грижат за разкриването на истинската същност на празника. Все пак е хубаво е че има празници, защото покрай празника и делниците ни стават по-усмихнати, по-заредени, ставаме сякаш малко по-добри.
- Споменахте младите, студенти и гимназисти. Те как приемат празниците? Уважават ли традициите, как празнуват?
- Купон. За тях празникът е купон, ваканция, някакво пътуване. Това е. Такива са по-голямата част от днешните младежи. Знаете ли, често те ме питат празнувате ли мюсюлмански или евресйски и т.н. празници, аз казвам да разбира се. Истината, е че уважавам всички религии и техните празници и ритуали. Те разбират това, когато усетят, че нямам отговор на въпроса как точно празнувам даденият празник.
- В последните години много католически и протестантски празници навлязоха в битието ни. Защо се случва това? Добро ли е?
- Защото властва културата на Холивуд, която някак си се налага много агресивно Може би е въпрос на глобализация или на консумизма който ни е завладял, на комерсиализацията, която е навсякъде. Когато купувваме нещо, особено сега по-празниците, често го правим, не защото има нужда, а защото просто купуваме. Това е тенденция и при младите. Те купуват марки. Марката при тях е тотем символ на престиж.
- Вашата най-съкровен спомен за Коледа?
- Топлата питка с късмети, която приготвяше майка ми. И търсенето на подаръци из цялата къща, защото и тогава вярвахме, че Дядо Коледа ги оставя някъде, след като е влязъл през комина
- Това ли разказвате на малката си внучка за празника?
- Разказвам и всичко за празника. Тя разбира се като всяко модерно дете харесва по-различни неща. Харесва Барби, ледената Кралица. Такива са и играчките и. Но правим заедно кравайчета, подреждаме и си разказваме.
Времето дава отпечатък. По традиция аз посрещам близките си в къщи на този ден. Често се случва да пускам и „Джингъл белс”, защото това и харесва на моята внучка, а аз искам да и доставя удоволствие. Нали е празник.
- Не може да се бяга от спецификата на времето, в което живеем?
- Така е. Работя с млади хора и винаги се стремя да съм в крак с онова, което ги интересува. Не можем да избягаме от модерното. В момента „Междузвездни войни” е хит и го гледах. По същата причина четох „Хари Потър”, не защото се вписва в моя светоглед, но съм длъжна да мога да говоря с тях по техните теми.
- Края на годината и в началото на следващата е време на равносметка, на обещания към самите себе си. Какво е вашето „Обещавам си”?
- Аз лично си обещавам да намеря време за всички онези неща, за които не ми достига. Да прочета онова, което искам, да напиша онова, което съм започнала. Да отида там, където все не успявам, заради липсата на време или на финанси
- Желая Ви го? Пожелайте си и Вие нещо?
- За себе си –желая си да съм здрава, близките ми да са здрави и щастливи и да намеря време за всичко, онова което отлагам поради липсата му.
– А пожеланието Ви към читателите на Глашатай?
- Желая им здрава, мирна ,успешна пълна с доброта, светлина и творчество година, желая им здраве и обич. Да бъдем повече българи и повече хора!
Въпросите зададе: Любомира Седевчева
сн. Личен архив