Спряна е безбожната традиция в Перник на Богоявление кръстът да се търгува. Години наред светинята бе давана на онзи който се бръкнеше най-дълбоко и платеше най-много. Търговията в храма тази година е била прекратена, което по принцип е похвално. Мястото на търговията не би трябвало да е храма.
Практиката да се откупува кръстът днес била заменена от друга. Светият кръст тази година е бил даден в дома на богослов, който страда от заболяване и чието желание е да построи параклис в един от големите пернишки квартали. Човекът вероятно заслужава светинята в дома си и дано тя му донесе здраве и благополучие. Той е вярващ. Има богоугодно желание и нужда от здраве. Все причини, които биха умилили всеки милостив християнин.
Само, че кой има право да реши дали един страдащ има повече нужда от друг? Сигурни ли сме, че светият отец дал богоявленският кръст с запознат със страданието на всички в енорията.? Как точно са били премерени добрите намерения, действия и помисли на един човек с тези на другиго ?
Решението, в кого да иде Богоявленският кръст в Перник, от решение на парите, отстъпи на субективното мнение на свещеника. А дали то има нещо общо с вярата или е по-скоро демонстрация на силата на властта, която ти дава заемането на дадена длъжност въпрос който само Бог може да съди!
Любомира Седевчева