Маскарадът свърши. Заглъхна и последният звън на чанове. Разнообразието на маски ще шества още няколко дни из социалните мрежи, но и тя ще утихне с времето. Раздадоха се разни награди. Оповестени бяха и отличията в голямата надпревара. Победителите са ясни. Недоволните- също. За голямата част от онези перничани, които просто се наслаждаваха, доколкото можаха на празника останаха въпросите: за наградите и недоволството на не спечелилите. Нормално е когато има класиране да има победители и победени, доволни и недоволни. Не е нормално, когато множеството не знае критериите за оценка, обаче. Журиращите групите, чиито имена поне се знаят, за разлика от тези, които преценяваха снимките и селфитата, се аргументират с мъгляви понятия като запазване на традицията, автентичност на маските и т.н. Председателят му даже Юнеско спомена преди да бъде прочетен протоколът на пресконференцията, „защото Юнеско значело правила”. Правилата … никой не ги чу, а това беше една от малкото пресконференции на които нямаше възможност за въпроси.
Ако критериите бяха ясни, ако правилата бяха понятни за всеки участник в дадена група може би недоволството би било малко по-малко. А впечатлението което остава в края на маскарада нямаше да носи усещането за раздаване на награди „тази година за групата от село „Х”, а другата от село „Y”.
Наградените в конкурсите за снимки и селфита взеха своите мобилни телефони у други джаджи. Останалите участниците в тези надпревари научиха за края им от фейсбук. Това определено усили усещането за липса на правила и принизи престижа на проявите и на организиращите ги и естествено засили недоволството на неспечелилите.
Л. Седевчева