info@glashatai.com 06:27 18.06.2019

Павлин Петров: Създадох „Глаголица и Прабългарски руни” за да покажа на децата колко мигове на величие е съхранила историята ни


Павлин Петров: Създадох „Глаголица и Прабългарски руни” за да покажа на децата колко мигове на величие е съхранила историята ни Източник на снимката: снимка: личен архив

Павлин Петров е художник с уникален стил и ясно разпознаваеми творби. Роден в Русе през 1976 г., и живял в живописни кътчета като Плачковци, Трявна, Габрово. Учил приложни изкуства. През 2008 г. Павлин е създал първия си арт цикъл, озаглавен "A глаголицата и Прабългарски руни", който с течение на времето става пътуваща изложба.

Павлин е първият президент и ко - основател на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите. Той е президент и един от основателите на Международната асоциация за българското изкуство по света. Павлин е управител на международното списание за визуални изкуства "арт мениджър 7".

- Рисувате различно, проектите Ви са свързани със знаци. Част от посланията Ви  са кодирани. Простете, ако греша, но Ви свързвам с “Глаголицата и прабългарските руни” и “Код 333”. Това любов към историята ли е или някакво влечение към мистиката на знаците?

- Всъщност пътуващата ми изложба „Глаголица и Прабългарски руни” наистина се превърна с времето в моя творческа визитна картичка, но мнозина са запознати и с другата ми пътуваща изложба, която е част от арт колекциите на Министерство на външните работи на Република България и носи заглавието „Глаголица”. Тя е един по-компактен и по-целенасочен вариант на първата ми пътуваща експозиция. В тези творби наистина има много знаци и символи, но те са тясно свързани с нашето минало като народ, като общност и нация. В следващите си арт цикли разширих творческите си хоризонти, пресъздавайки знаци и символи от ралични култури и епохи по света. „Code 333 Concentration” е проекция именно на тази моя идея, която продължих и в цикъла си „Кръгове”, в който комбинирам символите с вечната и съвършена форма на кръга. Истината е, че имам голямо влечение към историята, но и влечението ми към мистичното е осезаемо, а знаците са синтезирана проекция и на двете материи.

- Съобразявате ли се със знаците в ежедневието си?

- Не съм вманиачен в идеята за знаците и символите, но вероятно с времето съм развил една ососбена интуитивна способност да ги откривам и разгадавам. То е като да научиш азбуката. С нейна помощ можеш да прочетеш безброй ценни страници, които да те направят по-мъдър и по-добър човек.

- Как се роди идеята да изобразите първите ни писменост и ни букви?

- Глаголицата е древна и особено харизматична писменост. В нея са закодирани множество значими духовни послания. Малцина  са посветените в тези послания. Напоследък обаче за  моя радост все повече се говори и пише в публичното пространство за тази уникална система от знаци. Създадох арт цикъла си „ Глаголица и Прабългарски руни” за да провокирам вниманието на хората, насочвайки го към древната ни писменост. Останалото е в ръцете на всеки един от нас – от нас зависи дали ще продължим да търсим информация за нещо, към което принадлежим, или ще останем само на нивото на емоциите си. Няма да крия, че другата основна причина за създаването на изложбата ми бе за събудя позадрямалото напоследък родолюбие и да покажа на децата ни колко мигове на величие е съхранила историята на страната ни. 

- Очаквахте ли успехът, който в действителност има този проект?

- Не съм творил с мисълта за успех, не това беше целта ми, когато работих върху проекта. Радва ме топлото посрещане на творбите ми навсякъде където те са гостували. Вече има интерес и от български общности в чужбина, които наистина живеят с носталгията по родния дом, далеч от него. Покана имаме и от много арт институции, музеи и галерии, за които тези артистични частици българска история представляват голям интерес. Успехът на изложбата ми всъщност е едно неоспоримо доказателство, че родовата ни памет е жива и ще пребъде напред във времето.

- Продавате ли тези творби? Какви са хората, които биха купили подобна картина?

- Тук е мястото да отбележа, че нито една от творбите, включени в изложбите ми „Глаголица и Прабългарски руни” и „Глаголица” не е за продан. Никога не бих нарушил целостта на тези цикли. Имало е случаи в които съм правил реплики на творби от изложбите, но всъщност те не са били еднакви с оригинала, а са носили духа и енергията на човека, за когото са били предназначени, което на практика ги прави напълно оригинали произведения. Почитателите на моето изкуство са не само големи родолюбци, но и хора, които ценят стойностното и новаторския подход в работата на един творец. Мои творби са притежание и на значими световни колекционери, които намират в изкуството ми мистика, позитивизъм и докосване до идейни послания с космополитно значение.

- Провокативни и интересни  са костюмите, с които откривате експозициите си? Защо го правите?

- Работата на твореца не се заключава само в създаването на картините. Важно е да помисли за тяхното представяне, за аранжировката им както и за собствената си визия. За мен визията винаги е била важна част от духа на изкуството ми. От няколко години работя съвместно с Арт Мениджъра си – Даниела Капинчева. Текстовете към картнитите ми и цялостната публична визия на създаденото от мен са нейно дело. За арт визията ми по време на изложбите работим заедно и обсъждаме всеки детайл, за да пресъздадем духа на времето и културата, които са кодирани в творбите ми.

- От къде черпите вдъхновение? Как се ражда една Ваша творба?

- С Даниела постоянно търсим нови знаци и символи. Често те сами ни намират. Когато открием нещо впечатляващо и аз усетя импулса на вдъхновението и желанието да пресъздам този символ, в ума ми изплува цялостната визия на творбата – материалите, цветовете, композицията и размерите. После идва момента на реализирането на идеята. Когато творбата е напълно завършена, Даниела се захваща с писането на презентационния й текст. И двамата вярваме, че символиката в изкуството трябва да има своите информационни ключове, за да бъде разбрана правилно и почувствана в дълбочина.

- Кои са дните, в които не може да хванете четката?

- Няма такива дни. Нищо не може да ме спре да творя, стига да съм планирал деня си така, че да отделя нужното време за творене. Знайно е, че посвещаваме много време и енергия на други творчески проекти и занимания, сред които и международното онлайн списание за визуални изкуства „Art Manager 7” / www.artmanager7.com /. Затова правилният разчет на времето при хора като мен е от първостепенна важност.

- Кое е нещото, което много бихте искали да кажете на читателите, а аз не се сетих да попитам?

- Бих искал да им пожелая никога да не губят човешкото в себе си, да бъдат добри и позитивни, колкото и клиширано да звучи това. Истината е в онези уж до болка познати, клиширани и изтъркани от употреба послания, които всички ние напоследък кога повече кога по-малко забравяме. И ако усетите импулс да творите, не го подтискайте. Колтото и неумело да ви се струва творението ви, то е част от душата ви, която копнее да бъде извадена на показ. Не й отказвайте тази радост. Кой знае може пък именно вашето творение да се окаже уникален шедьовър?!...

Въпросите зададе: Любомира Седевчева

снимки: личен архив

 


Публикувана на 27.02.2015


2 коментара