info@glashatai.com 16:43 21.09.2019

Лидия Янкова: Има хора, които стават успешни танцьори с много труд


Лидия Янкова:  Има хора, които стават успешни танцьори с много труд Източник на снимката: снимка: личен архив

Тя е изключителни красива и много стилна. Танцуването е оставило очарователен отпечатък на фината и фигура и грациозна походка. Научила е да танцуват стотици момичета и момчета в Перник. В последните две години разкрива магията и съвършенството  на латино движенията и стандартните танци на малчуганите в Радомир. Тя е Лидия Янкова- треньор в клуб по спортни танци “Надежда”-Перник и съдя към Българската федерация по спортни танци

- Заниманията с танци при Вас са наследство. Майка Ви е треньор. Спомняте ли си първият досег до танца?

- Да. Бях на 4 години. Тогава за първи път прекрачих балетната зала на бившия Пионерски дом. Помня, че госпожа Елка Полянова гледаше строго. Така започнаха моите занимания по класически балет. Със спортни танци започнах да се занимавам в 4-ти- 5-ти клас. Имаше период, в който заниманията по балет и танци вървяха паралелно. Съчетаването им беше трудно и като натоварване и като организация и продължих само с танците.

Състезавала сте се, нали?

- Да, стигнах до клас А, който е най-високият, преди международния. На международен не съм се състезавала. Омъжих се, а после се роди и дъщеря ми.

- Която също върви по вашите стъпки?

Да тя е трето поколение танцьор. Танцува, състезава се и мисля, че и харесва.

три поколения танцуващи момичета

 

- Ами, ако предпочете друго занимание за своето бъдеще?

- Ами, нека се занимава с това, което иска. За сега  и харесва химията. Бъдещето ще покаже, какво ще избере.

А Вие мислила ли сте да се занимавате с друго?

-  Мислила съм, но бързо разбрах, че друго не ми харесва. След земетресението през 2012 година, всички зали бяха затворени. Здравните власти забраниха ползването им, докато не бъдат направени експертизи за тяхната безопасност. В този момент се оказа, че няма къде да работя и започнах в една фирма за два месеца. Тогава разбрах, че работа от 8 до 17, с час обедна почивка, цял ден на едно и също място, по едно и също време и с едни и същи хора, просто не е за мен. В края на този период ми предложиха доста по-висока заплата, в сравнение с тази на колегите, но това не беше достатъчно да ме мотивират да остана.

-  Споменхте преподавателската си дейност. Кое Ви доставя най-голямо удоволствие: танцуването, преподаването или правенето на хореографии?

-  В България преподаването и хореографиите се правят от един човек. Няма само хореографи. Състезателно не съм танцувала отдавна. Огромно удоволствие ми носи преподавателската дейност. Особено любима ми е работата с малките от 4 до 10 години. Работата с тях е много забавна, много интересна и особено удовлетворяваща.

- Те бързо се палят, но и бързо им омръзва. Как преодолявате това?
- Не е вярно, че бързо губят интерес. Просто е необходимо непрекъснато да им се създават различни ситуации, за да не им доскучава. В началото особено забавно им е танцуването по двойки: момченце-момиченце, след това започват да се срамуват. Минават през различни етапи, но повечето с години остават в залите.

- Клуб “Надежда” е успешен. Печелите много награди. Кой е най-големия Ви успех?

- Шампионска титла при деца 11 годишна възраст преди няколко години. Тогава наша двойка станаха шампиони при децата при огромна конкуренция- 34 двойки от цялата страна. Състезанието се журираше от 13 международни съдии, които за първи път виждат тези двойки. Идеята е съдийстващите да нямат предишни  впечатления от двойките, това спомага за тяхната обективност.

- Животът Ви е свързан с танца, във различните му проявления. Когато видите даден човек можете ли да разпознаете дали става за танцьор?

- Не. Има хора, които се научават да танцуват с труд и стават успешни.

- Казват, че няма човек, който да не може да танцува. Вярно ли е това?

- Всичко е въпрос на това колко усилия полагаш и какво желание имаш. Има деца, пък и възрастни, които в началото са не особено танцувални и не особено музикални, но с течение на времето те се променят, просто е въпрос на труд.

Въпросите зададе: Любомира Седевчева

 


Публикувана на 24.03.2015


0 коментара