Източник на снимката: vsekiden.com “Имало едно време” една майка, дето решила да си накърми детето в МОЛ-а, отказвайки да ползва предназначената за целта стая. Месеци след това в гонене на правата си, или в преследване на публичност, дамата се постара и “глухите да чуят” и “слепите да видят”. Три дни целокупното ни общество се занимава с въпросът за кърменето, правата на бебето, на майката и нарушаването им, моралът и липсата му и прочие, и прочие, и прочие. Всичко живо се почувства длъжно да коментира или поне да се изкаже по случая: едни обвиниха майката, други се обявиха за нейни защитници, ругаейки всичко живо дето не приема прекалената демонстрация в каквато и да било форма.
Не, че обществото ни не е изтъкано от предразсъдъци, само че и прекалено широко скроеното схващане за добро и лошо, красиво и грозно, свято и демонстриращо свободомислие, понякога граничат с крещяща извратеност. Тук изобщо нямам предвид кърменето. Ненормалността в ситуацията е най-вече в полемиката, която на моменти се превръща във фарс.
Колкото повече се наблюдавам ситуацията, толкова повече си мисля, че цялата тази дандания няма почти нищо общо с кърменето, предразсъдъците или доброто възпитание. Как иначе да си обясня, защо въпросната майка- кърмачка се сети да раздуха случая месеци след направената и забележка. Случайно или не проблемът с публичното и кърмене се е случил точно в МОЛ-а и точно когато върви една друга полемика, свързана с охраната на търговските центрове.
Едно трябва да се признае, който е измислил тази “приказка”, добре му се е получи. Дни наред общественото внимание се занимава с майките-кърмачки, права им и консерватизма на част от обществото. Някак си предусещам, че всичко ще завърши с “всички яли, пили и се веселили”.
Любомира Седевчева