Тя не се нуждае от специално представяне. Тя е един от най- красивите гласове на България и една от най- зареждащите усмивки. Огромният талант, завладяващо сценично присъствие, вероятно и доста, скрита от широкия поглед, работа и носят много награди: национални и международни, и огромното признание на публиката. Тя е Марги Хранова
- “Живот на сцена”, емблематична ваша песен, която сякаш определя житейският Ви път. Сцената е и слава. Как се опазихте? Как запазихте човещината и естествеността си?
- Просто съм себе си. Славата не би трябвало да променя. Тя може да задължава повече, но не и да е повод да се възгордее човек. Смятам, че колкото един човек е по- успял, естествено трябва да има самочувствие, но трябва да бъде и човечен.
Смешно е когато колеги: и по-млади, и от нашето поколение, смятат че са най-великите на замята и с тях едва ли не не може да се говори.
- Споменавате колегите си. Вие сякаш сте единствена или поне една от малкото, която не се забърка в скандал с колеги и не зашумя с подобно нещо.
- Това е въпрос на характер и на възпитание. Човек трябва да бъде толерантен и колегиален в тези си взаимоотношения. Никога не съм изпитвала завист към колеги. Всеки от нас има своите си успехи и аз се радвам на тези на колегите си. Всеки един от нашите успехи е успех и за гилдията и е достоен за уважение.
- Чувствате ли го това уважение?
- Да, лично аз го усещам. Ежедневно срещам хора, които ме гледат с приятелско чувство. Казват, че харесват песните ми. Това за мен значи много.
- А държавата, обществото..
- Ами … животът тук е много труден, хората обеднели и затормозени. Особено в провинцията. Тази не лека обстановка се отразява и на изкуството. Трудно е да направиш концерт, например.
- А българска музика звучи малко, особено в ефира
- Да няма достатъчно българска музика в ефира ни. Отдавна говорим, че трябва да има някакви квоти 60-70%, както е в други държави, но това не се случва.
- Защо? Как си го обяснявате?
- Не мога да кажа, защо държавата не го прави. Иначе при радиостанциите и телевизиите, причината би могла да е в на авторските права, които те са длъжни да плащат. Знаете ли снощи гледах един музикален формат, нямаше нито една българска песен. Това е безумно. Може би това е част от стратегията им, но все пак, се намираме в България, нали.
- Вие записвате ли в момента?
- Приключих записи на нов албум. Трябва да е готов до дни.
Повече а новите проекти на Маргарита Хранова четете в: Маргарита Хранова с нов албум
- Музиката е вашата професия. Била ли е някога бягство?
- Музиката е не само работа. Тя е удовлетворение, любов, живот, съдба. Бягство, обаче не е била никога. В животът ми ми е вървяло. Не се е налагало да бягам от нищо.
- Какво Ви зарежда, тогава? На какво се усмихвате?
- О, много неща. Зарежда ме природата, усмихвам се на малките неща: на мил жест, на добра дума, на всичко онова, което може да направи човека щастлив.
- Какво може да ви разплаче?
- Плача, по-скоро се трогвам от много неща. Нечие нещастие или страдание биха могли да ме трогнат и разплачат, Хубава песен също. ( В този момент се замисля и виждам сълзи в очите и) Емоционална съм. Много неща могат да ме разплачат. (Въпросът явно също)
- Това е добре за музиката, нали?
- За музиката да.
- В какво вярвате?
- В доброто. То е нещото, което ме прави щастлива. Вярвам и в себе си. В близките си, в децата си- също.
Много ми се иска да вярвам, че нещата в тази нашата държава ще се оправят
- Какво пропуснах да Ви попитам, а на Вас ви се иска да кажете? Какво си пожелавате, в началото на годината сме, все пак?
- Аз съм щастлив човек. Правя това, което обичам. Пожелавам си да има работа и да продължавам да работя, а музиката ми да стига до слушателите.
Въпросите зададе: Любомира Седевчева