Народът е казал, че “ако мечката играе у съседите, тя непременно ще дойде и у нас”
Наводнения и свлачища ни преследват от няколко години. Аспарухово, Мизия, а преди това Цар Калоян и още, и още градове и села, залети от огромно количество вода, кал и мизерия. Апокалиптични картини от екрана показваха смазани от страдание и безизходица хора и не малко смърт. И всичкото това се повтарят периодично. Най-лошото е, че никой от отговорните и власт имащи люде, явно не знае поговорката или просто смята, че “мецаната” няма да дойде, а бедствието ще се размине именно на неговото село или град. И така- до следващото наводнение. След последните дъждове отново хиляди ужасени хора гледат тревожно прииждащите реки, проникващата в домовете им вода.
Малко множко ни станаха бедствията: наводнения и свлачища напоследък, не мислите ли?! Единственото по-лошо от бройката им, обаче е че нищо не научаваме от тях. От загубите, от трагедията, от смъртта. Отново речните корита са непочистени, а отводнителните канализации- запушени. А това нагло, безотговорно, мързеливо и граничещо с престъпност поведение води до подобни резултати и до нова прииждаща и заплашваща битието ни вода.
По-страшното е, че започнахме да възприемаме случващото се, като нещо естествено, като телевизионен кадър. И ако е истина, че съдбата ни повтаря уроци, докато не ги научим… още доста наводнения ни чакат
Обвинете ме в песимизъм, ако искате, но … не вярвам, някой да запретне ръкави и да свърши работата си, не вярвам нещата да се променят. Просто “мечката …” ще иде при следващите съседи
Любомира Седевчева