- Най-новият виц?
- Политически или не политически?
- Политически?
- Срещат се двама министри в трамвай
Невъзможно, не много хумористично, но вярно и се усмихнахте, нали?! Още повече ще се усмихнете, ако знаете, че анекдотът ми беше разказан преди 12 години в интервю за пернишкия вестник “Съперник”. Интервюираният беше ‘хумористът тежка категория” Иван Искренов, който вече няколко години разсмива ангелите. Денят на хумора е най-подходящият да спомним за Искренов, с усмивка, разбира се. Защото неговото присъствие винаги вадеше доброто настроение и на най-свъсените люде. Интервюто би било интересно и занимателно четиво, за онази част от читателите ни, които не са перничани или просто са прекалено млади за да го помнят. За мен той винаги е бил човешкият образът на занимателната история, на скеча и хумора.
Иван Искренов: Хуморът във всяка държава е специфичен
- Играете на пернишка сцена, пътувате в страната и в чужбина. На какво се смеят чужденците? Разбират ли нашия хумор
- В чужбина правим неща, които са без текст например “Какви бехме, какви станахме”. Хуморът във всяка държава е специфичен. Какво го интересува англичанина, че не можеш да си платиш парното, например.
- Най-новият виц?
- Политически или не политически?
- Политически?
- Срещат се двама министри в трамвай
- А не политически?
- Попитали нашенец какво означава икономическо развитие в България, а той отговорил: Някой да ти вземе сакото, да ти върне жилетка и да ти каже Честит ти балтон.
- Как се ражда един скеч?
- Понякога е лесно, понякога трудно. Достатъчно е да пречупиш обикновена житейска ситуация през призмата на хумора.
- На поканите за юбилея Ви (явно сме говорили преди някакво честване) пише: “Който се смее зло не мисли, който го слуша да му мисли”. През годините сигурно се е случвало някой да Ви се обиди или да си имате неприятности?
-Много хора казват, че са репресирани от тоталитарната система, нашата репресия беше в това, че играехме прави. Седнали не сме играли никога
- Помните ли първия си скеч?
- Разбира се. Казваше се: “Какви бехме, какви станахме”
– Има ли нещо вярно в това, че хората, призвани да разсмиват другите, са тъжни хора?
- Разбира се, има истина в това. Аз не съм много тъжен. Мисля, че са много малко случаите, в които почитатели са ме виждали тъжен. Гледам да се усмихвам, пък аз си знам какво ми е.
- Всички Ви познават. Как Ви влияе популярността?
- Понякога с жената когато тръгнем по улиците, хората ме поздравяват, спират ме и аз разговарям с тях, а тя стои и чака. След това ме пита: “кой беше този”. Отговарям: “откъде да занм”. Популярността колкото е хубава, толкова си има отрицателните страни. Хората си мислят: “Този нали е хумористът Иван Искренов, може да си позволи всичко. Всъщност ние сме обикновени хора, изпълнители сме когато сме на сцена. Тя затова е по-високо, след това… слизаш от нея.
Любомира Седевчева