Използването на празниците за политически, и корпоративен ПР е стара техника. Понякога даже е ефективна. Но както при всичко на този свят, прекаляването с нея, става отблъскващо.
Време великденско е. Време е за празник в християнския свят. Време за благотворителност: кампанийна, шумна, служеща за евтин и най-вече лесен за реализиране PR. В нашия случай и лишен от каквато и да било креативност. Особено натрапващ се е този факт, когато времето великденско съвпада с политическо безвремие и борба за постове на държавната хранилка
Де каквото има политик хуква да боядисва и раздава червени яйца и козунаци на бедните, горките и страдащите. И естествено се чувства длъжен да оповести на целия свят великото си и благородно дело и да демонстрира по християнски добродетелното състрадание и приятелско отношение.
Не че има лошо, ама голямата показност малко в повече идва. Та нали в Светото писание имаше едни текст за лявата и дясната ръка, сещате ли се за него, все пак празникът освен козуначен е и християнски.
Любомира Седевчева