Всяка година по това време пътищата водят към Перник. Януари е. „Сурва" е. Традицията повелява млади мъже да надянат големи маски, да препашат тежки чанове и да тръгнат да благославят от къща на къща за здраве и берекет, а после да се съберат край големия огън и да разиграят неповторимото си сурвакарско хоро. Нощта на 13 срещу 14 януари се счита за най-мистичната в този край. Казват, че има нещо кодирано в гените ни и няма сърце, което да не трепва при грохотът на звонци и величието на маски. Казват, че всеки докоснал се до тази магия остава пленен за винаги.
През 60-те години перничани са направили от традицията си зрелище: пищно, колоритно величествено, нарекли го фестивал на маскарадните игри и го показват пред публика в последните почивни дни на януари за удобство и радост на публика от цял свят.
За първи път тази година бедствие препятства това да се случи. Фестивал няма да има. Защото така трябва, защото никой и нищо не трябва да са по-големи от здравето и живота. Та нали в основата си „Сурвата” е обред за възраждането, за новото начало, за живота.
Традицията, обаче ще се окаже по-голяма и по-силна от всяко сполетяло ни бедствие. Млади момчета, точно както си е по обичай, ще покажат обреда в Перник. Нищо, че няма да е на фестивал, нищо че в импровизираната група ще са персонажи от много различни и конкуриращи се на маскарада групи и нищо, че няма да има жури. За тях е важно да покажат, че „Сурва” е жива въпреки всичко. На 17 януари след обяда, когато са планирали да минат с маски и звънци из центъра на Перник за да почетат традицията и за радост на перничани. Предстои да се насладим на ентусиазма им и на тяхното дефиле